Определение № 20 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2014 г.

Постъпила е молба вх.№10568/04.10.2017 г. от Б. Л. М. за изменение на определение №289/25.09.2017 г. по настоящото дело в частта за разноските. В молбата се твърди,че е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между ответниците по молбата и Адвокатско дружество „А. и партньори“, но процесуален представител на същите е била адв.А. К..Тя не е била член на това дружество и няма връзка с него. По делото е представен писмен документ, наречен пълномощно, но в него липсва текст за упълномощаване и личния номер на адвоката от адвокатския регистър, а като упълномощител е посочен адв.В. В..Твърди се, че договорът за правна помощ и съдействие е подписан от представител на ответниците, който е анонимен. Прави се възражение, че доказателствата за разноски са представени след проведеното открито съдебно заседание, че липсва списък и за прекомерност на заплатения хонорар, както и за нарушаване правата на молителя по чл.6, чл.13 и чл.47 от ЕКЗПЧОС.Иска се отмяна на определението в частта за разноските. Ответниците по молбата В. П. Н. и З. Н. Д.-Н., в писмен отговор подаден чрез адв.В. В., я оспорват. ВКС,състав на ІІІ г.о.,констатира по делото следното: Представен е договор за правна помощ и съдействие Р. 1218-07/19.06.2014 г./л.42/, сключен между ответниците по молбата и Адвокатско дружество „А. и партньори“ за правна защита и процесуално представителство пред ВКС по искане за отмяна на решение на СГС, 4-а въззивен състав от 24.04.2014 г. В договора е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 720 лв. в брой на касата, че дружеството се представлява от управляващия съдружник В. В., изпълнението е възложено на В. В., Е. С. и Г. В..В графата подпис на представителя на доверителя са положени подписите на двамата ответници по молбата.Представено е пълномощно от 19.06.2014г. към договора за правна помощ и съдействие /л.41/, според съдържанието на което ответниците по молбата упълномощават Адвокатско дружество „А. и партньори“, В. В., Е. С. и Г. В. В.,упражняващи дейност в дружеството и с посочени лични номера като адвокати, с подробно описани права във връзка със защитата им по искането за отмяна. Представено е пълномощно от 21.01.2015 г. /л.75/,с което В. В. в качеството си на пълномощник на ответниците по молбата и преупълномощеното лице А. П. К., упражняваща дейност в Адвокатско дружество „А. и партньори“, е с подробно изброени права във връзка с искането за отмяна. В проведеното открито съдебно заседание на 22.01.2015 г. пълномощникът на молителя адв.М. Т. изрично е заявила, че няма възражения относно упълномощаването на адв.А. К.. По делото ответниците по молбата са представлявани от адв.Е. С., която е не е приета като пълномощник, адв.А. К. и адв.В. В.. Изготвени са били писмен отговор на молбата за отмяна, молба,съдържаща становище и становище и е съществено процесуално представителство в открито съдебно заседание. При така изложените факти ВКС,състав на ІІІ г.о. намира,че молбата е неоснователна. В писмения договор с Адвокатско дружество „А. и партньори“ е отразено заплащане в брой на касата на уговореното адвокатско възнаграждение. Договорът е редовно сключен и съдържа подписите на ответниците по молбата като доверители, а не на техен представител, макар в бланката да е оформена такава графа, както и от адв.В. В. като представляващ довереника.Към договора е представено пълномощно от 19.06.2014 г., с което ответниците по молбата са упълномощили с представителни процесуални права адв.В. В. и други пълномощници. С пълномощно от 21.01.2015 г. адв.В. В. е преупълномощил адв.А. К.. В пълномощното израз за преупълномощаване липсва, но от цялото му съдържание ,въпреки пропуска да бъде изписана тази конкретна дума, несъмнено следва да бъде извлечено това действително негово съдържание. Чл.20 ЗЗД задължава съда да тълкува текста му като търси действителната обща воля на страните. Съгласно чл.70 ЗА за защита и представителство пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и служби, физическите и юридическите лица клиентът упълномощава дружеството, управителят на дружеството преупълномощава един или няколко съдружници, а доверителят има право да избира и да упълномощава адвокат за процесуално представителство независимо от това, че договорът е сключен с адвокатско дружество. Следователно при извършеното преупълномощаване изискванията на закона са спазени. Действително чл.148 ал.2 ЗЗД изисква в пълномощното да бъде вписан личния номер на адвоката, а в пълномощното за преупълномощаване на адв.А. К. той липсва. Но съдържащите се в пълномощното други данни позволяват безпроблемната й идентификация. Освен това защитата на молителя не е възразила срещу преупълномощаването й. Следва да се посочи, че пълномощното ,с което е упълномощена адв.М. Т. /л.69/ също не съдържа личния й номер. Неоснователно е възражението,че доказателствата за разноски са представени след приключване на съдебното заседание. Това е станало непосредствено след подаване на отговора на молбата за отмяна като приложение към молба вх.№1026130/24.06.2014 г. Непредставянето на списък за разноски според т.8 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК не е основание такива да не се присъдят.Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение е преклудирано, тъй като се съдържа едва в молбата,предмет на настоящото производство. Освен това съгласно чл.9 ал.4 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвоктатските възнаграждения в относимия вариант ,публикуван в ДВ бр.28/2014 г., възнаграждението за адвокат е в размер не по-малко от 500 лв. Случаят представлява значителна фактическа и правна сложност, която не позволява редуцирането на заплатеното възнаграждение до абсолютния минимум. Възражението за нарушение на правата на молителя по ЕКЗПЧОС е извън предмета на настоящото производство и не е обосновано,доколкото не е изложен нито един аргумент в негова подкрепа. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.