Определение № 10860 от 30.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5263/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуален представител, за допълване на решение № 7858/13.07.2026г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 5263/2026г., в частта за разноските. Молителят твърди, че производството по делото е повторно, като ВАС в отменителното си решение е посочил, че при условията на чл. 226, ал. 2 от АПК следва да се разреши и спора за разноските при повторното разглеждане на жалбата. С оглед крайния резултат, който е за отхвърляне на жалбата на дружеството срещу оспорения РА, то се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции, както и заплатената д.т. за касационно оспорване при първото разглеждане. Предвид горното се моли за уважаване на молбата. Ответникът по молбата – „АДС Гомерс“ ЕООД, чрез процесуален представител оспорва молбата, като твърди първо недопустимост на последната поради липса на представен списък по чл. 80 от ГПК, в алтернативност за неоснователна. Моли да се приложи новата разпоредба на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, както и съдът да прецени размера на юрисконсултското възнаграждение през призмата на решение на СЕС по дело № С-438/22. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледано по същество е основателно. С Решение № 7858/13.07.2026г., постановено по адм. дело № 5263/2026г. по описа на ВАС, чието допълване се иска, е отменено Решение № 1437/27.03.2026г., постановено по адм. дело № 1279/2025г. по описа на Административен съд София – гра и е отхвърлена жалбата на „АДС Гомерс“ ЕООД срещу РА № Р-16001320005247-091-001/26.05.2021г., поправен с РАПРА № П-16001321118881-003-001/09.07.2021г., в частта в която за данъчни периоди 01.01.2016г. – 31.07.2020г. е отменено задължение по ЗДДС за довнасяне в размер над 38 640.60лв. до 499 652.85лв., ведно с начислените лихви т.е. признато е задължение за довнасяне по ДДС в размер на 499 652.85лв. С решението на касационната инстанция са присъдени разноски, но само за тази съдебна инстанция. Установява се безспорно, че производството пред ВАС е второ касационно, като в тази връзка е приложено решение № 10080/21.10.2025г., по дело № 5867/2025г. на ВАС, в като в мотивите на този съдебен акт е посочено, че при условията на чл. 226, ал. 2 от АПК съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските при съдебното оспорване на РА т.е. за дължимите разноски в три съдебни инстанции. В конкретния случай с оглед изхода на спора и дадените в мотивите на решение № 10080/21.10.2025г., по дело № 5867/2025г. на ВАС указания за присъждане на разноски за три съдебни инстанции, молбата на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив се явява основателна и по основание и по размер. Не е нализе недопустимост на искането поради непредставяне на списък с разноските по чл. 80 от ГПК, тъй като се претендира юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, в редакцията му от ДВ бр. 77/2018г., обвързващ размера на юрисконсултското възнаграждение с минималните такива определени в Наредба № 1/09.07.2004г. т.е. настоящата инстанция приема, че не е нобходимо представяне на списък с разноските при търсене на юрисконсултско възнаграждение тъй като последното е нормативно определено. Неоснователен е и довода за прекомерност на търсеното възнаграждение, тъй като последното е в размер на минималните адвокатски възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004г., а и делото, противно на посоченото, е с фактическа и правна сложност и изисква анализ и преценка на събрания обемен доказателствен материал. Водим от горното и на основание чл. 176а АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение