Определение № 10306 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез юрисконсулт З. Симеонова, срещу Определение № 1565/15.05.2024 г. на Административен съд (АС) – Русе по касационно административен характер дело (КАНД) № 369/2024 г. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва законоустановено основание за спиране на производството. Сочи, че основанията за спиране на съдебното производство са лимитативно изброени в чл. 229, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респективно до издаване на преюдициално заключение от СЕС, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал. 1 ГПК, която счита за относима само към производството, по което е направено запитването. Намира за неприложимо соченото от АС – Русе основание по чл. 227, ал. 1, т. 7 ГПК, доколкото липсва изрична правна норма, която да предвижда спиране на производството поради отправено преюдициално запитване от друг съд, пред който делото е висящо. Счита, че разширяването на кръга на лимитативно посочените основания в чл. 229, ал. 1 ГПК по тълкувателен път е недопустимо, тъй като производството по преюдициално запитване не представлява преюдициално дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Счита, че доколкото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) липсват особени правила относно спирането на съдебното производство, а препращането към глава ХII от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК, като такива особени правила относно спирането не се съдържат и в уредбата на касационното производство по АПК, то не е приложима разпоредбата на чл. 144 АПК в касационните производства по ЗАНН, съответно не намира основание и приложението на нормата на чл. 229 ГПК. Според частния жалбоподател тълкуването на нормите на НПК, уреждащи основанието за спиране на наказателното производство при отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, води до извода, че производството се спира само когато съдът, пред който делото е висящо, отправи такова. Допълва аргументите с довода, че с решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо и в този смисъл не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. В тази връзка счита, че съдът е приложил разширително тълкуване на относимите към спора материалноправни норми. Намира, че доколкото наложената имуществена санкция, предмет на разглеждане по КАНД № 997/2022 г. на АС – Хасково е за частично незаплатена ТОЛ такса, а спорът по касационното производство пред АС – Русе касае изцяло незаплатена такава, то е налице и различна фактическа обстановка, която не е взета предвид от съда. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно прави възражение за присъждане в полза на ответника на разноски. Ответникът – „Формула 2“ ЕООД, гр. Карнобат, в писмено становище чрез пълномощник, застъпва теза за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Следва изрично да се отбележи, че изводът за допустимост на жалба е направен след отчитане на противоречивата съдебна практика на петчленните състави на Върховния административен съд по тази категория дела и отразява стремежа на съда да осигури принципа за процесуална икономия и бързина на производството. Отстъплението от принципно поддържаното становище за недопустимост на съдебното производство при многобройни и напълно идентични казуси обслужва интересите на страните и ефективното правораздаване. Наред с това, правните последици при произнасяне по същество с извод за неоснователност на частната жалба или при оставянето й без разглеждане като процесуално недопустима, са едни и същи. С обжалваното определение на Административен – Русе е спряно производството по делото, като съдът е приел, че отправеното от Административен съд – Хасково преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с определение от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г., по което е образувано дело № С-61/2023 г. на СЕС, има значение за правилното решаване на делото, поради което е налице основанието на чл. 631, ал.1 ГПК във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, и е спрял производството на делото до постановяването на решение по дело № С-61/2023 г. Процесуалният ред, по който се развива производството пред Административен съд – Русе се определя от чл. 63в ЗАНН, съгласно който решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Систематичното място на Глава дванадесета от АПК е в Дял трети „Производства пред съд“ на кодекса, ведно с Глава девета, която предвижда общи разпоредби за всички уредени в този дял производства пред съд. Съгласно чл. 144 АПК за неуредените въпроси в Дял трети „Производства пред съд“, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Следователно разпоредбата на чл. 144 АПК е приложима за касационното производство, включително когато този ред се прилага за обжалване на решенията по чл. 63в ЗАНН. В тази връзка, не се касае за неуреден случай, за който не са предвидени и особени правила в ЗАНН, както неправилно се сочи от частния жалбоподател, поради което и разпоредбата на чл. 84 ЗАНН е неприложима. За всички въпроси, извън касационните основания за отмяна, за които чл. 63в ЗАНН реферира към НПК, включително и за случаите на спиране на производството, ще бъде приложим именно АПК, а чрез препращащата общо приложима за производствата пред съд норма на чл. 144 АПК – и ГПК. С оглед посоченото Административен съд - Русе правилно е приложил чл. 631 и чл. 633 ГПК. Съгласно чл. 633 ГПК, във вр. чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Решението на СЕС дава задължително тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, поради което когато последното е приложимо право във висящия пред националния съд спор, същият следва да съобрази при произнасянето си това тълкуване, което налага спиране на производството по делото, за да изчака произнасянето на СЕС. Следователно налице е основанието, че в друг съд, а именно СЕС се разглежда дело, чието решение има значение за правилното произнасяне по спора и е налице изрична правна норма, която задължава съда да съобрази това решение. Административен съд - Русе е бил сезиран с касационна жалба от АПИ срещу Решение № 126/05.03.2024 г. на Районен съд – Русе по НАХД № 1538/2023 г., с което е отменен електронен фиш № 8504609756, издаден от АПИ, с който на дружеството „Формула 2“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) осъществено чрез незаплатена изцяло дължима пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Съгласно § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) - този закон въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Дали поставеният преюдициален въпрос е допустим или не, е от компетентността на СЕС и не може да бъде преценяван в настоящото производство, каквито неотносими доводи навежда частният жалбоподател. С оглед посоченото обжалваното определение на Административен съд – Русе е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение