Определение № 1239 от 13.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1555/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. №4604/14.03.2024 г. адвокат А. Г. П. е поискал от настоящия състав на ВКС да допълни определението си по чл.288 ГПК №423/22.02.2024г. в частта за разноските, като му присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА дв. В писмен отговор насрещната страна „Агро финанс“АД е възразил срещу искането с доводи,че адвокат П. представлява страната на основание Закона за правната помощ, поради което възнаграждение му се следва от НБПП. Евентуално, в случай,че се приеме, че възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв му се дължи, моли съда при определянето на размера да съобрази наличието на практика на СЕС по дело С-438/22 и на ВКС във връзка с прилагането на редакцията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ бр.88/04.11.2022г. Настоящият състав на ВКС намира подадената от адв.П. молба по чл.248 ГПК за основателна. Видно от данните по делото пред касационната инстанция, адв.П. е упълномощен от страната по делото /и ответник по касационната жалба/ ЕТ“Д. Д., която е сключила на 22.06.2023г. с адвоката договор за правна защита и съдействие с предмет подаване на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС при условията на чл.38 ЗАдв. Адвокат П. е подал от името на ответницата по касационната жалба отговор на същата,в който е поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв, съгласно представен списък за разноски в размер на 6900 лв. При постановяването на определение №423/22.02.2024г.,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на адв.П. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Този процесуален пропуск подлежи на отстраняване с настоящото определение по реда на чл.248 ГПК.Налице са предвидените в закона предпоставки за уважаване на искането, доколкото изходът пред настоящия състав е в полза на представляваната от него страна по делото. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав взема предвид вида на спора, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, както и правната и фактическа сложност на делото. С оглед тези критерии намира за разумно дължимо от загубилата делото страна адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., каквото следва да бъде присъдено в полза на адв.П.. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение