Определение № 8209 от 28.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. Ф., регистрирана като едноличен търговец с фирма " Рива -К. Ф." чрез своя пълномощник срещу определение №541/29.04.2025 г. по адм. д. №96/2025 г. на Административен съд Габрово. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по частната жалба-кметът на община Дряново чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частния жалбоподател срещу заповед № РД-141/20.03.2025 г., издадена от кмета на община Дряново, с която се отменя уведомително писмо изх. № 58-00-90 от 04.03.2025 г. на кмета на община Дряново, с което ЕТ "Рива- К. Ф." е задължен в срок до 31.03.2025 година да премахне за своя сметка посочения в писмото преместваем обект и е уведомен, че след изтичането на този срок - при липса на доброволно изпълнение обектът ще бъде премахнат от общинската администрация за негова сметка, както и че носи и административнонаказателна отговорност при неизпълнение, като кметът на общината налага имуществена санкция за посочен вид нарушение. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че липсва правен интерес за жалбоподателя от оспорването на процеснат заповед, тъй като от съдържанието на процесната заповед се установява, че по същество със същата е постигнат целения от жалбоподателя правен резултат - упражнявайки правото си на отзив, административният орган – ответник е издал последващ акт, който заличава действието на предходния, неблагоприятен за жалбоподателя такъв - писмо изх. № 58-00-90 от 04.03.2025 г. на кмета на община Дряново, което позволява да се формира и извод, че с оспорената в настоящото производство заповед не се негативно засягат субективни права и интереси на жалбоподателя. Така постановеното прекратилно определение е правилно като съответно на материалния и процесуалния закон. С определение № 362 от 24.03.2025 г. на АС Габрово по адм. д. № 74/2025г. жалбата на частната жалбоподателка срещу горецитираното уведомително писмо е оставена без разглеждане и производството прекратено. От направената служебна справка се установява, че това прекратително определение е оставено в сила с определение №6179/09.06.2025 г. по адм. д. № 5616/2025 г. на Върховния административен съд с мотива че актът-уведомителното писмо е отменено от кмета на община Дряново именно с процесната заповед, поради което за жалбоподателя не е налице правен от оспорването интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Настоятата инстанция не споделя развитите в частната жалба доводи, че заповед № РД-141/20.03.2025 г., издадена от кмета на община Дряново е преюдициална по отношение на адм. д. № 74/2025 г. на АС ГАброво, тъй като прекратителното определение по жалбата на частния жалбоподател срещу цитираното уведомително писмо е влязло в сила. Поради това административният орган с процесната заповед заличава действието на неблагоприятния за жалбоподателя акт-уведомително писмо изх. № 58-00-90 от 04.03.2025 г. на кмета на община Дряново. С отмяната чрез процесната заповед на това уведомително писмо е постигнат целения от жалбоподателя ефект. Това води до отпадане на правния интерес за жалбоподателя да оспорва цитираната заповед, тъй като същата е благоприятна за него. В този смисъл с обжалваната заповед не се засягат права или интереси на жалбоподателя, което елеминира правния му интерес от обжалване. В разглеждания аспект неоснователно е възражението в частната жалба, че ако не било отменено уведомителното писмо с обжалваната заповед, нямало да настъпят права за обезщетение на вредите, предизвикани от незаконосъобрани действия на администрацията. В случая уведомителното писмо не е изпълнено, поради което нито от него, нито от отмяната му не могат да настъпят неблагоприятни вреди за жалбопадателя. Предвид изложеното обжалваното прекратително определение е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,