Определение № 6999 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5818/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Делея" ЕООД със седалище в гр.София. Жалбата е срещу определение №11295 от 23.03.2026г., постановено по адм.дело №3346/2026г. на Административен съд - София-град, в частта му, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на "Делея" ЕООД срещу заповед № РЛС26-РД09-91/17.02.26г. на кмета на район "Слатина" - Столична община (СО) и оспорващия "Делея" ЕООД е осъден да заплати на Столична община 102.26евро разноски по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение. Ответникът - кметът на район "Слатина"- Столична община, с представен писмен отговор изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане, алтернативно - да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на частната жалба поради нейното просрочие. От данните по делото се установява, че обжалваното определение е съобщено на "Делея" ЕООД на 01.04.2026г., а частната жалба е подадена на 08.04.2026г. – следователно в 7-дневния срок по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение №11295 от 23.03.2026г., постановено по адм.дело №3346/2026г. на Административен съд - София-град, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по жалбата на "Делея" ЕООД срещу заповед №РЛС26-РД09-91/17.02.26г. на кмета на район "Слатина"-СО. С нея за е утвърдено класирането и са определение спечелилите конкурса участници в конкурс с предмет отдаване под наем на част от имот, частна общинска собственост, за поставяне върху терен с площ 141 кв.м. на 5 бр. преместваеми обекти, за срок от 10 години. За да постанови този резултат административният съд се е основал на чл.159, т.4 от АПК. Приел е, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на заповед №РЛС26-РД09-91/17.02.26г. на кмета на район "Слатина"-СО, тъй като не е участник в конкурсната процедура /изобщо не е подавал оферта/. А това, че притежава сграда в общинския поземлен имот, в който ще са разположени преместваемите обекти - предмет на конкурсната процедура, не засяга по пряк и непосредствен начин негови законни правни интереси. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при нарушение на материалния закон. С жалбата си "Делея" ЕООД е навел доводи и е представил доказателства, че е собственик на масивна сграда, представляваща Търговски център „Коперник“, която е нанесена в кадастралната карта с идентификатор 68134.703.1326.2. Твърденията му били, че сградата му е разположена в общинския поземления имот, в който ще са разположени преместваемите обекти - предмет на конкурсната процедура. Ползването на част от имота, предмет на търга, от "Делея" ЕООД се признават и от район "Слатина"-СО с двете писма, приложени на л.76 и 77 от първоинстанционното производство. При така установеното, неправилно административният съд е приел, че "Делея" ЕООД няма правен интерес от оспорване на заповед №РЛС26-РД09-91/17.02.26г. на кмета на район "Слатина"-СО, предвид следното: Доводите на "Делея" ЕООД по същество касаят заповедта на откриване на конкурса – заповед №СОА25-РД09-3351/18.07.2025г. на зам.-кмета на Столична община. Като доводите са свързани с това, че изобщо не е следвало да бъде провеждан конкурс за частта от терена, в която е разположена сградата на "Делея" ЕООД. След допълнението с изр.2 в чл.21, ал.5 от АПК изрично бяха изключени от съдебен контрол (освен ако в специален закон е предвидено друго) волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаването на индивидуални административни актове. Това законодателно решение е обусловено от това, че такъв вид актове са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. И защитата срещу тях следва да се осъществи в производството по обжалване на крайния индивидуален административен акт, с който ще приключи административното производство. Именно в това производство "Делея" ЕООД има възможност да направи възражения и да защити правата си срещу провеждането на търга и за частта от терена, в която е разположена сградата на "Делея" ЕООД. В случая "Делея" ЕООД и е направил именно това с жалбата си. Неправилно първоинстанционния съд е приел, че "Делея" ЕООД няма правен интерес от оспорване на заповедта, с който е приключил конкурса. Както вече се каза, "Делея" ЕООД е навел доводи и е представил доказателства, че е собственик на масивна сграда, разположена в поземления имот, в който ще са разположени преместваемите обекти - предмет на конкурсната процедура. Заповедта засяга неговите права по отношение на притежаваната сграда. Особено ако е вярно посоченото в частта жалба, че в проекта на договора за наем и предвидено спечелилия конкурса да събори сградата на "Делея" ЕООД. Оспорената заповед рефлектира пряко в правната сфера на "Делея" ЕООД, доколкото за една и съща част от поземления имот ще има две лица, които ще претендират право да ползват тази част. Същевременно с отмяната не оспорената заповед ще се възстанови правото на "Делея" ЕООД да ползва собствената си сграда. С оглед на изложеното "Делея" ЕООД има правен интерес да оспорва крайния акт за приключване на конкурса. Не са налице условията по чл.159, т.4 от АПК. Съобразно изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването му по същество. След като не са били налице условията по чл.159, т.4 от АПК, то неправилно първоинстанционния съд е осъдил оспорващия да заплати и направените от ответника разноски по производството. Затова и тази част от обжалваното определение също следва да бъде отменена. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,