Определение № 9813 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Д. Ц., чрез процесуален представител, срещу определение №1939/14.05.2026 г. по адм. дело № 402/2026 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ за произнасяне на директора на СУ „Вела Благоева“ – [област] по подадено от жалбоподателката искане за предприемане на фактически действия по подаден от нея сигнал за незаконосъобразни действия спрямо детето й. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяна му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и насрочване на открито съдебно заседание. Ответникът по частна жалба, в писмено възражение оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение. Поддържа, че определението на АС Велико Търново е правилно, доколкото не е било ясно посочено кое действие или бездействие се обжалва, липсват предпоставките на чл.256 от АПК, а и са налице новонастъпили обстоятелства – преместването на детето на жалбоподателката за учебната 2026/2027 г. в друго училище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд e приел, че Т. Ц. е подала до директора на СУ „Вела Благоева“ [заличен текст] сигнал с рег. №2711/27.03.2026г. с твърдения, че по време на учебни занятия на 26.03.2026г. синът й [заличен текст], ученик в училището, е бил ударен с топка и обиждан от негова съученичка, като поискала предприемане на действия по чл.256 от АПК. Във връзка със сигнала директора на училището е изискал и са представени доклади от преподавателите, които са имали учебни занятия с класа на сина на Т. Ц. на посочената дата - 26.03.2026г. – от класния ръководител и от преподавателя по физическо възпитание и спорт. Съдържанието на докладите не установило описаното в сигнала поведение спрямо сина на Т. Ц.. На 21.04.2026 година жалбоподателката е подала ново заявление до директора на СУ „Вела Благоева“, с което поискала ръководството на училището да уведоми съответните органи – Дирекция “Социално подпомагане“, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи, тъй като е налице необходимост от незабавни действия по отношение на сина й, представляващ „дете в риск“, както и за промяна на класния ръководител и водене на нейните часове от преподавател по заместване, считано от следващия учебен ден. С писмо изх. №403/24.04.2026 година, директорът на СУ „Вела Благоева“ уведомил жалбоподателката, че подадения от нея сигнал от 27.03.2026 г. е бил регистриран в заверените регистри към училището, като са проведени разговори с посочената в сигнала съученичка на сина й, нейните родители и преподавателите, имащи отношение към описания в него инцидент. В писмото е посочено, че към момента няма данни за проявена агресия спрямо Д. Х. от страна на негови съученици, а случая подлежи на допълнително изясняване. С писмо изх. №407/27.04.2026 година, директора на СУ „Вела Благоева“ е уведомил Т. Ц., че във връзка с подаденото от нея заявление от 21.04.2026 година не могат да бъдат предприети действия за смяна на класния ръководител на паралелката в края на четвъртата поредна учебна година. При тези установявания от фактическа страна АС Велико Търново извел извод, че не са налице фактически действия, които директорът на училището е длъжен да извърши, за да се приложи реда за защита на накърнени законни права и интереси на жалбоподателката, регламентиран в чл. 256 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обоснована е преценката на съда, че не е налице бездействие от директора на училището за извършване на фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон. От защитата по реда на чл.256 ал.2 от АПК може да се ползва всеки, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето. В обхвата на субективното право на защита по този ред не се включват дължимите от административния орган правни действия, сред които е и произнасянето по сигнала на Т. Ц. от 27.03.2026г., респ. и по сигнала от 21.04.2026г. и издаването на акт за водене на учебни часове с класа, в който учи сина на жалбоподателката, от преподавател по заместване. От друга страна, по сигнала от 21.04.2026г., дължимите на основание чл.7 ал.2 от Закона за закрила на детето действия са предприети от директора на СУ „Вела Благоева“ с подаването на уведомително писмо изх. № 406 от 27.04.2026г. до дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, за които действия е уведомена писмено и Т. Ц.. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение