Решение № 743 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2009 г.

Решение № 743 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Д., С. А. П. и Б. А. У. и тримата от[населено място], подадена от пълномощника им -адв. В. К. срещу въззивно решение № 327 от 25.06.2009 г. по гр. дело № 467/2009 г. на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 19.03.2007 г. по гр. д. № 421/2006 г. на Районен съд, [населено място], с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на Р. А. У. и М. Д. У. сумата 4420 лв., представляваща половината от увеличената стойност на жилищната сграда и поземления имот в който е построена, а именно УПИ V-5250 в кв. 40 по плана на[населено място], чрез извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират присъждане на разноски за производството. Ответниците Р. А. У. и М. Д. У., чрез процесуалния си представител- адв. Т. З. изразяват становище решението като правилно да се остави в сила. Претендират присъждане на разноски за производството. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, приема за установено следното: С определение № 780 от 21.07.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос как следва да се уредят отношенията между съсобственик извършил подобрения в съсобствен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици. На поставения въпрос следва да отговори като се съобрази задължителното тълкуване дадено в ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот. С тълкувателното решение се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. Съгласно посочената практика по отношение правата на съсобственика извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл. 59 ЗЗД. При така даденият отговор на поставения правен въпрос, по съществото на жалбата настоящият съдебен състав намира следното: За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което е бил уважен предявеният от Р. А. У. и М. Д. У. иск за осъждане на жалбоподателите - ответници в първоинстанционното производство за сумата 4420 лв., представляваща * от увеличената стойност на съсобствения на страните имот, въззивният съд е приел за установено, че ищците са извършили подобрения в съсобствения на страните недвижим имот. Изложил е съображения, че ищците и ответниците са съсобственици на недвижимия имот при равни дялове, че извършването на подобренията е станало със знанието и без противопоставянето на наследодателката на ответниците, поради което отношенията между страните следва да се уредят по чл. 74, ал. 2 ЗС, при което съобразно делът им ответниците дължат на ищците сума от 4420 лева. От фактическа страна по делото е безспорно, че ищците са собственици на втория етаж от жилищната сграда, построена в УПИ V-5250, кв. 40 по плана на[населено място], ведно с * ид. ч. от дворното място, а ответниците на първия етаж от същата и * ид. ч. от дворното място. Безспорно е също така, че претедираните подобрения са извършени от ищците приживе на наследодателката на ответниците, която е знаела за извършването им, тъй като е обитавала общо с ищците имота и не се е противопоставила. Безспорно е същото така, че подобренията описани в исковата молба са извършени в съсобственото дворно място и общите части на сградата, която принадлежи на страните в режим на етажна собственост. Установено е по делото, че подобренията- облицовка на цокъла на жилищната сграда, облицовка на уличната ограда, облицовка на входната врата и стълбищната площадка, облицовка на външната дворна чешма, облицовка на външно масивно стълбище, настилка с мраморни плочи по стълбищната площадка и вътрешното стълбище, направа на тротоар и бордюри в двора и остъкляване на общо таванско помещение са извършени от ищците в периода 2001 до 2005 г., както и че същите съществуват понастоящем. При тези данни по делото следва да се приеме, че с извършените подобрения в съсобствения имот и в общите части на сградата направени от част от съсобствениците - ищците Р. У. и М. У. без противопоставянето на другия съсобственик-наследодателката на ответниците, но в интерес на всички съсобственици, както е в настоящия случай, отношенията между тях по този повод следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие, в който случай се дължи заплащане на подобренията до размера на обогатяването, а именно до размера с който се е увеличила стойността на притежаваната от другия съсобственик част от съсобствената вещ. В случая дадената от въззивния съд квалификация по чл. 74, ал. 2 ЗС е неправилна. Добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, като увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение. С такова право разполага и недобросъвестният владелец, който е направил подобрения във владения от него имот със знанието и без противопоставянето на собственика му - чл. 74, ал. 2 ЗС. В разглеждания случай страните по делото са съсобственици на дворното място и етажни собственици в сградата, и за отговорността за разходите за общите части на сградата и за съсобственото дворно място следва да се прилагат правилата за съсобствеността. Съгласно цитираното постановление на Пленума на ВС когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си. Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на ид. части на останалите съсобственици, а техен владелец. В този случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл. 72-74 ЗС. Съсобственикът, който е извършил подобрения в съсобствения имот със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, но в интерес на всички съсобственици, какъвто е настоящия случай не може да се ползва от разпоредбите на чл. 72-74 ЗС. Неговите отношения се уреждат съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД. От заключението на изслушаната по делото техническа експертиза е установено, че размера на увеличената стойност на имота в резултат на извършените, доказани по делото, подобрения от ищците по заявената претенция е 8839.75 лв. Размерът, с който се е увеличила стойността на притежаваната от ответниците част от съсобствената вещ е 4420 лв. Този размер дължат ответниците. Тъй като същите са осъдени да заплатят посочената сума, която като краен резултат се дължи, независимо от това, че искът неправилно е квалифициран като такъв с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗС решението на въззивния съд ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.