Определение № 10365 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Б. С. от гр. Благоевград, подадена чрез пълномощник, против определение № 2506 от 23.05.2025 г., постановено по адм.д.№ 1886/2024 г. на Административния съд - Благоевград, с което съдът е оставил без разглеждане жалба на С. срещу акт на орган по регистрация на ППС към „Пътна полиция“, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград, за прекратяване регистрацията на ППС. Според частния жалбоподател определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че с уточняващата си жалба е направил корекции, конкретно и ясно установяващи твърдяната фактическа обстановка и търсената защита. Сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. Навежда доводи, че с прекратяването на делото съдът е нарушил правото му на съдебна защита. Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. От данните по делото е видно, че К. С. е сезирал Административния съд - Благоевград с жалба срещу акт на орган по регистрация на пътно превозно средство (ППС) към „Пътна полиция“, ОДМВР - Благоевградq за прекратяване регистрацията на ППС. Съдът с разпореждане № 1650 от 31.03.2025 г. на основание чл. 158, ал. 1 АПК е оставил без движение жалбата, като е указал на оспорващия да отстрани констатираните нередовности: да уточни и посочи ясно и еднозначно какъв е отнесения за разрешаване от съда правен спор, като посочи дали търсената от него защита е срещу конкретен административен акт, като го обозначи с номер и дата на издаване и органът, който го е издал; да изложи конкретни съображения за неговата незаконосъобразност. В случай, че спорва действия на административен орган, да посочи в какво се изразяват и в какво се състои незаконосъобразността им. Вписал е и последиците при неизпълнение на задължителното указание. Съобщението за разпореждането е редовно връчено на посочения в жалбата електронен адрес и получено от пълномощника на жалбоподателя. С уточнение, подадено на 09.04.2025 г. по ССЕВ, К. С., чрез пълномощника си, е подал поправена жалба. В нея е посочил, че се касае за „искане за постановяване на решение, с което съдът да отмени така постановения административен акт по прекратяване на регистрацията на МПС, марка „Пежо“, модел „207“, рег. № [рег. номер], извършено на 13.08.2024 г. на соченото основание чл. 143, ал. 15 Закона за движение по пътищата (ЗДвП), и да задължи органа да възстанови регистрацията на МПС с данни във вид и със съдържание, каквито са били непосредствено преди прекратяването на 13.08.2024 г.“. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е приел, че с поправена жалба не са отстранени констатираните нередовности, поради което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Първоинстанционният съд е приел наличието на основание за прекратяване на съдебното производство по чл. 158, ал. 3 АПК. В хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява съдебното производство, когато в дадения на жалбоподателя срок той не е отстранил нередовностите на жалбата. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание, конкретно на чл. 150, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 АПК жалбата следва да съдържа означение на обжалвания административен акт, в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се състои искането до съда. Оспорващият К. С. с подадената на 09.04.2025 г. поправена жалба е посочил срещу кой точно административен акт търси съдебна защита, а именно: административен акт по прекратяване на регистрацията на МПС, марка „Пежо“, модел „207“, рег. № [рег. номер], извършено на 13.08.2024 г. на соченото основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Изложил е конкретни твърдения в какво се състои незаконосъобразността на същия и в какво конкретно се състои искането му. Административният съд неправилно е приложил чл. 158, ал. 3 АПК, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото поради нередовност на жалбата. По конкретно отправеното искане съдът е бил длъжен да изпрати препис от уточняващата жалба и да изиска цялата административна преписка, относима към уточнения предмет на оспорването, като задължи сектор "Пътна полиция" - Благоевград да посочи и органа по прекратяване на регистрацията на ППС. По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на Административен съд - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора въпросът за съдебните разноски следва да бъде решен при новото произнасяне на Административен съд - Благоевград на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд