Определение № 3122 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3538/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Т. А. срещу разпореждане № 238 от 10.04.2023 г. по в. гр. дело № 179/2023 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателката касационна жалба с вх. № 501692/22.03.2023 г. срещу решение № 92/10.03.2023 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 435 ГПК, с което е оставена без уважение жалба срещу отказ на ДИ за присъждане в полза на взискателката А. на законната лихва върху главницата. Жалбоподателката поддържа, че процесното разпореждане е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като моли то да бъде отменено. Поддържа, че в хода на целия изпълнителен процес ДСИ е извършил грубо процесуално нарушение като не е назначил исканото от нея вещо лице, независимо че е заплатила такса за това, за определяне на дължимата лихва за забава. Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане окръжният съд е приел, че съгласно императивната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението, постановено в производството по чл. 435 ГПК, е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол, поради което подадената срешу него касационна жалба следва да бъде върната като недопустима. Обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Правомощията на окръжния съд в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител са контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява окончателен контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. С разглеждането на такъв спор се разрешават процесуални въпроси за валидността на извършените от последния процесуални действия, като постановеното по тях решение не се ползва със сила на пресъдено нещо. С оглед на това е и въведената в разпоредбата на чл. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК забрана за обжалване на постановените в тези производства решения. С постановеното по чл. 437 ГПК решение актовете на съдебния изпълнител се отменят или жалбите се оставят без уважение като неоснователни и този акт е окончателен. По настоящото дело окръжният съд е оставил без уважение жалбата на В. Т. А. срещу отказа на ДСИ да й присъди законната лихва върху дължимата и събрана главница по процесното принудително изпълнение, като това произнасяне на съда е окончателно и не подлежи на обжалване. Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение