Определение № 9660 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. Т., против определение № 2006/19.06.2025 г., постановено по адм. дело № 490/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради противоречието му със Закона за държавните такси, поради и което е поискана отмяната на определението като неправилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Т. против Община Елена, с която се претендира сумата от 1300 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни бездействия на кмета на общината в периода 01.04.2022 г.-30.04.2022 г., да изпълнява задължението си по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗООС във връзка със замърсяване с отпадни води на река Еленска – постъпване в реката на битови отпадъчни води от домакинствата, които не са свързани към изградената канализационна инсталация на територията на града и на отпадъци от канализационната инсталация. В исковата молба Т. изрично е направил искане да бъде освободен от внасянето на дължимата държавна такса на основание чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси /в хипотезата на лице с увреждания/, за което е представил и извлечение от електронното си здравно досие. С оспореното определение първоинстанционният съд отхвърлил искането на Т., като приел, че същата е неоснователна поради това, че се основава само на това, че лицето е с установена намалена работоспособност. Съгласно нормата на чл. 5, б. „о“ от Закона за държавните такси от заплащане на държавни такси се освобождават лица с увреждания, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия, а Т. не попада в тази категория – т.е. в случая не е налице прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 5, буква „о“, предл. първо от Закона за държавните такси от заплащане на държавни такси се освобождават лицата с увреждания. При съобразяване на легалните дефиниции за „хора с увреждания“ и „хора с трайни увреждания“, дадени в § 1, т. 1 и т. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗХУ и при анализиране на представените доказателства, става ясно, че К. Г. Т. попада в хипотезата на чл. 5, буква "о" ЗДТ. В приложената административна преписка се съдържа експертно решение № 91755/145/22.08.2024 г. на НЕЛК, видно от което по жалба на освидетелстваното лице К. Г. Т. е отменено и върнато на ТЕЛК Експертно решение № 91992/14.06.2024 г., с което на жалбоподателя е определена 80 % трайно намалена работоспособност. Ето защо, само на това основание, Т. е следвало да бъде освободен от заплащане на държавна такса за образуването на производството по исковата му молба. Следва да се посочи, че настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че за да се освободи лицето от заплащане на държавна такса, то трябва да са налице два кумулативни признака – да е лице с увреждания в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. В случая условията за освобождаване от заплащане на държавна такса са алтернативно, а не кумулативно изброени. Предвид горепосочените съображения, обжалваното определение следва да се отмени, а вместо това искането на К. Г. Т. за освобождаването му от заплащане по подадената от него искова молба, по повод на която е образувано адм. дело № 490/2025 г. по описа на АС Велико Търново, да се уважи. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение