Определение № 180 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 60259/2016 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Т. К. Г. срещу решение № 96 от 27.04.16г.по в.гр.дело № 54/16г.на Апелативен съд – Велико Търново в частта,с която е признато за установено по иск по чл.422 ГПК,че в качеството на поръчител дължи на „Първа инвестиционна банка”АД главница в размер на 15201.30 евро,възнаградителна лихва 650.81 лв и неустойка 143.47 евро ,заедно с законната лихва върху главницата от 24.03.15г.до окончателното изплащане,солидарно с кредитополучателя Г. Ц. Ц.. Постъпила е и касационна жалба от „Първа инвестиционна банка”АД срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. С определение № 233 от 6.03.17г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Преди постановяване на касационното решение Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,е констатирал,че по относим за изхода на спора въпрос:” Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва и уговореното в договора възнаграждение / възнаградителни лихви/, е образувано за разглеждане ТД № 3/2017г.на ОСГТК на ВКС, поради което на основание чл.292 ГПК е спрял производството по делото до приемането на тълкувателното решение. След приемане на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.19г.по ТД № 3/17г.на ОСГТК на ВКС производството по делото следва да бъде възобновено. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.