Определение № 8838 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Й. Д. срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. (изцяло) и следните разпоредби от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства: чл. 1, т. 7 и чл. 33а, ал. 1, ал. 2, чл. 11, ал. 3, т. 7, чл. 11, ал. 3, т. 18, буква „в“, в частта на текста „ако разрешенията са издадени на едно и също лице“, чл. 37а, чл. 38, ал. 8, ал. 9, чл. 43а, ал. 1, т. 6 в частта на текста, „и резултатите от измерванията са въведени в информационната система по чл. 11, ал. 3 и автоматично е определена екологичната група, към която принадлежи МПС“, в редакцията им към датата на подаване на жалбата. В жалбата са изложени съображения обосноваващи оспорването. Правният интерес е обоснован с обстоятелството, че С. Й. Д. е едноличен собственик на дружеството „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД, което притежавало Разрешения за извършване н периодични технически прегледи № № 1789 и 982 и бил включен в списъка на техническите специалисти към издадените Разрешения № № 982 и 1789. Направено е и искане за спиране действието на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. Искането е обосновано с това, че действието на оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства причинява непоправими преки вреди на дружеството, на което жалбоподателят е собственик и притежаващо Разрешение 982 и 1789. Сочи се, че вредите са последица от прекратяване на достъпа до системата по чл. 11, ал. 2 на КТП 982 и КТП 1789 на 01.04.2026 г. и наложена принуда от директор на Дирекция ППС при ИААА за заплащане на парични суми от 7084,80 евро и 4849,20 евро към частно търговско дружество „ТехКонтрол 2025“ ДЗЗД. Иска се и спиране действието на чл. 11, ал. 3, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Това искане се обосновава с обстоятелството, че действието на тази разпоредба позволявала ежедневно допускане за движение по пътищата на превозни средства без изправни спирачни системи, с което му се нанасяли неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да ползва гарантираните от Конституцията безопасни условия на труд. С Определение от 24.07.2026 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени конкретни указания във връзка с оспорването, вкл. да обоснове правен интерес. С молба вх. № 21338/05.08.2026 г. жалбоподателят е потвърдил, че оспорва Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. в нейната цялост. Посочил е и, че оспорва чл. 1, т. 7 и чл. 33а, ал. 1, ал. 2, чл. 11, ал. 3, т. 7, чл. 11, ал. 3, т. 18, буква „в“, чл. 12, ал. 5, в частта на текста „ако разрешенията са издадени на едно и също лице“, чл. 37а, чл. 38, ал. 8, ал. 9, чл. 43а, ал. 1, т. 6 в частта на текста, „и резултатите от измерванията са въведени в информационната система по чл. 11, ал. 3 и автоматично е определена екологичната група, към която принадлежи МПС“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в тяхната редакция към датата на подаване на жалбата – 03.07.2026 г. Правният интерес от оспорването е обоснован и с обстоятелството, че С. Д. като физическо лице е участник в движението по пътищата, притежава и управлява моторно превозно средство по реда на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), притежава свидетелство за управление на моторни превозни средства (МПС), които са представяни на периодични технически прегледи по реда на оспорената наредба. Сочи още, че оспорените разпоредби застрашават личната му безопасност като участник в движението по пътищата, както и че има интерес от опазване на капитала на дружеството, чийто собственик е. В условията на евентуалност, ако съдът не установи пряк, личен и непосредствен интерес на С. Й. Д. от оспорването, е направено искане жалбата да се разгледа като подадена от дружеството „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД. Ответникът – Министърът на транспорта и съобщенията оспорва жалбата и искането за спиране по съображения изложени в писмено становище. Върховният административен съд, Пето отделение намира следното: По жалбата срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. (изцяло) и по искането за спиране действието на същата. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта и съобщенията е обнародвана в ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. В § 44 от Преходните и заключителните разпоредби на тази наредба е предвидено че същата влиза в сила от 1.01.2026 г., с изключение на: 1. параграф 3, т. 1, буква "к", подбуква "гг" относно чл. 11, ал. 3, т. 18, буква "в", който влиза в сила на 7.05.2026 г.; 2. параграф 30 относно приложение № 1а към чл. 14, ал. 3, § 32, т. 1 и т. 2, буква "б" относно приложение № 5 към чл. 31, ал. 1, § 37, т. 2 относно приложение № 9 към чл. 43а, ал. 1, т. 4, § 38, т. 2 относно приложение № 10 към чл. 43а, ал. 1, т. 4, § 39, т. 2 относно приложение № 11 към чл. 43а, ал. 1, т. 4 и § 40, т. 1 и 2 относно приложение № 11а към чл. 43а, ал. 9, т. 1, които влизат в сила от 7.02.2026 г. Жалбата, с която е сезиран съдът е подадена на 03.07.2026 г. В мотивите на Решение № 5 от 19.04.2019 г. на КС по к. д. № 12/2018 г. е посочено, че съгласно постоянната практика на Конституционния съд действието на един закон се състои в неговото прилагане от влизането му в сила до момента, в който бъде отменен, а всеки един закон за изменение и допълнение на друг закон обслужва действащия закон, има вторичен характер и след влизането му в сила престава да бъде самостоятелен, тъй като от този момент той става част от закона, който се изменя и допълва. Предвид на това, към датата на подаване на жалбата Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е престанала да бъде самостоятелен подзаконов нормативен акт и след 01.01.2026 г., съответно 07.05.2026 г. и 07.02.2026 г. за параграф 3, т. 1, буква "к", подбуква "гг" относно чл. 11, ал. 3, т. 18, буква "в" и параграф 30 относно приложение № 1а към чл. 14, ал. 3, § 32, т. 1 и т. 2, буква "б" относно приложение № 5 към чл. 31, ал. 1, § 37, т. 2 относно приложение № 9 към чл. 43а, ал. 1, т. 4, § 38, т. 2 относно приложение № 10 към чл. 43а, ал. 1, т. 4, § 39, т. 2 относно приложение № 11 към чл. 43а, ал. 1, т. 4 и § 40, т. 1 и 2 относно приложение № 11а към чл. 43а, ал. 9, т. 1, е станала част от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. След като Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е станала част от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства тя не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Настоящата инстанция е дала изрични указания на жалбоподателя за уточняване предмета на оспорване, с Определение от 24.07.2026 г., а именно да уточни дали поддържа оспорването на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г. или оспорва изменените с тази Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства текстове от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Указано му е, че в случай, че оспорва изменените текстове, че следва да посочи кои конкретно текстове от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства оспорва. С изрична писмена молба от 05.08.2026 г. жалбоподателят е уточнил, че поддържа оспорването на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в цялост. При това положение, жалбата се явява насочена срещу подзаконов нормативен акт, който към датата на подаване на жалбата не съществува като самостоятелен такъв, т.е. липсва предмет на оспорването. Жалбата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1, вр. чл. 196 АПК. Без разглеждане следва да се остави и искането за спиране изпълнението на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, доколкото не съществува акт, чието действие следва да бъде спряно. По отношение оспорването на разпоредбите на чл. 1, т. 7 и чл. 33а, ал. 1, ал. 2, чл. 11, ал. 3, т. 7, чл. 11, ал. 3, т. 18, буква „в“, чл. 12, ал. 5, в частта на текста „ако разрешенията са издадени на едно и също лице“, чл. 37а, чл. 38, ал. 8, ал. 9, чл. 43а, ал. 1, т. 6 в частта на текста, „и резултатите от измерванията са въведени в информационната система по чл. 11, ал. 3 и автоматично е определена екологичната група, към която принадлежи МПС“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, наричана за краткост „Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.“ и по искането за спиране действието на чл. 11, ал. 3, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.: С. Й. Д. оспорва разпоредбите от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. като физическо лице и съдът ще разгледа жалбата му именно като подадена в това му качество. Направеното евентуално искане за разглеждане на жалбата като такава подадена от „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД, ако съдът прецени, че той като физическо лице няма правен интерес от оспорването е недопустимо. Жалбоподателят следва да бъде ясно и категорично определен при подаване на жалбата, което в случая е направено и това е С. Й. Д.. Юридическото лице „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД, на което С. Й. Д. е едноличен собственик на капитала и управител, разполага с други процесуални способи – самостоятелно обжалване или присъединяване към оспорването по предвидения в закона ред, за да участва в производството. Не е налице процесуална възможност при недопустимост на жалба на физическо лице, при условията на евентуалност тя да се разгледа като подадена от дружество, на което същото физическо лице е едноличен собственик на капитала и управител. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, и за които той поражда задължения. Оспорените разпоредби на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. не засягат пряко права, свободи и законни интереси на С. Д. като физическо лице, не създават възможност за такова засягане, както и не пораждат задължения за него. Това е така, защото част от оспорените текстове създават задължения за субектите извършващи първоначална проверка за установяване на съответствието на допълнително монтираните в МПС уредби, които позволяват работата на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ (ВНГ или СПГ) с техническите изисквания, определени в чл. 20 от Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство – чл. 1, т. 7, чл. 33а от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Други определят изискванията, на които следва да отговаря информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, с които следва да са оборудвани контролно – техническите пунктове извършващи технически прегледи на ППС – чл. 11, ал. 3, т. 7, т. 18 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., кога се издава стикер, обозначаващ вида на горивото или електронното удостоверение по чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., какво и кога се отбелязва от председателят на комисията при извършване на периодичните прегледи на ППС – чл. 43а, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. в оспорената част. Тези текстове не засягат правата и не създават задължения за физическите лица, които притежават и управляват моторни превозни средства. Липсват доказателства, че С. Д. е вписан като технически специалист в списък към разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС, като член на комисията, която извършва периодичните прегледи и проверките на ППС, както и доказателства и че му е отказано вписването в такъв списък, за да се обоснове правен интерес от оспорването на чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Но дори и да имаше такива доказателства, това отново не би обосновало правен интерес, защото разпоредбите създават задължение за собствениците на обекти (контролно-технически пунктове) в които се извършват техническите прегледи, а не за работещите в същите. Няма доказателства, че С. Д. е субект по чл. 16 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Оспорването в жалбата на чл. 37а, чл. 38, ал. 8, ал. 9, чл. 43а, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е обосновано по следния начин: „поради отпаднало основание след Решение 6685/17.06.2026 г на ВАС, 5 чл. състав“ (точен цитат). Жалбоподателят има предвид Решение № 6658 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. дело № 11411/2025 г., 5-членен с-в. В уточнителната молба не е конкретизирано в какво точно се състои това противоречие и защо то обосновава правен интерес от оспорването. При оспорване на подзаконов нормативен акт – изцяло или отделни текстове е необходимо ясно обосноваване защо и как точно се засяга правната сфера на оспорващия, предвид обществените отношения които се уреждат с подзаконовия нормативен акт. Не е достатъчно само да се посочи наличието на правен интерес, а е необходимо конкретно да се посочи в какво се състои засягането от всеки конкретен текст или от целия подзаконов нормативен акт. Представените с жалбата и с уточнителната молба доказателства не обосноват правен интерес от оспорването. От представеното Свидетелство за регистрация част І № [номер] се установява, че С. Д. притежава лек автомобил рег № [рег. номер]. Представена е и FÜHRERSCHEIN „шофьорска книжка“ - без превод на български език. Само притежаването на моторно превозно средства, което жалбоподателят има правоспособност да управлява, което е представяно на периодичен технически преглед, както се сочи в уточнителната молба от 05.08.2026 г., не обосновава интерес от оспорването, без да се конкретизира как точно разпоредбите засягат негови права и законни интереси или може да засегнат такива в качеството му на физическо лице. Удостоверение за техническа изправност на ППС с рег. номер [рег. номер] удостоверява техническата изправност на МПС, собственост на С. Д., което е допуснато да се движи по пътищата отворени за обществено ползване. Няма доказателства за твърдението, че поради действието на оспорените разпоредби за това технически неизправно МПС е издадено удостоверението за техническа изправност и че по този начин е застрашена безопасността на участниците в движението по пътищата. В тази връзка следва да се отбележи, че представеният Тест Рапорт 7/31/2026 няма отразен издател и е неясно какво точно отразява, вкл. не може да обоснове твърдението в жалбата, че се пускат за движение технически неизправни ППС, а още по малко твърдението, че се застрашава личната безопасност на жалбоподателят. Отделно от това Удостоверението е издадено след преглед от „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД като лице по чл. 16 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. и ако Тест Рапорт 7/31/2026 е във връзка с това удостоверение, то издателя носи отговорност за отразеното в него. Неясно е коя от оспорените разпоредби има за последица издаване на удостоверение за техническа изправност не технически неизправни ППС. Представеното Наказателно постановление № 25-0352-000380/21.07.2025 г. е за извършено нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП – неизползване на обезопасителен колан и не е ясно по какъв начин е свързано с оспорените разпоредби и защо обосновава правен интерес на С. Д. от оспорването. Изявлението, че се цели опазването на капитала на дружеството „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД също не обосновава правен интерес на С. Д. от оспорването. Вероятно във връзка с тези твърдения са представени Договор за поръчка от 03.05.2026 г., Договор за възлагане на обществена поръчка рег. № РД-РД-32-37/21.11.2025 г., Договор за доставка, внедряване и поддръжка на технически средства № 982, но видно от посоченото в уточнителната молба те касаят отношения, който са извън обхвата на оспорените разпоредби на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Разрешение № 982 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътни превозни средства и Разрешение № 1789 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътни превозни средства са издадени на „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД и в тях не фигурира жалбоподателят. Същото се отнася и за представените „снимки от екрана на Информационната система“. Удостоверение за техническа изправност на ППС за МПС рег. № [рег. номер] касае МПС собственост на А. П. Д., а не на жалбоподателя. За това удостоверение С. Д. посочва, че е за доказване настъпила вреда за дружеството „ТЮФ Инженеринг“ ЕООД, а не лично за него. Вредата за дружеството, като е неясно от коя от оспорените разпоредби произтича, не обосновава правен интерес от оспорването за физическото лице управител и собственик на капитала на това дружество. На жалбоподателя са дадени изрични указания с определението от 24.07.2026 г. за обосноваване на правен интерес от оспорването Настоящата инстанция намира, че такъв не е обоснован, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят няма такъв и жалбата му в тази част е недопустима, на основание чл. 159, т. 4, вр. чл. 196 АПК. При липсата на правен интерес от оспорването липсва и правен интерес за поисканото спиране на действието на чл. 11, ал. 3, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., поради което и това искане следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран Върховният административен съд, Пето отделение