Определение № 115 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК. С определение №3291/20.11.2015г. по ч.гр.д. №4281/2015г. на Софийския апелативен съд е оставена без разглеждане частната жалба на Е. Д. М. срещу определение №10094 по гр.д.№6001/15г. на Софийски градски съд, с което е била оставена без уважение молбата на М. за освобождаване от държавна такса по предявения от него иск. Съставът на апелативния съд е приел, че първоначално СГС е постановил отказ по молбата на Е. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса, но с последващо разпореждане от 07.09.2015г. молбата е била уважена, като М. е освободен не само от държавна такса по частната му жалба, но и от такса по исковата му молба и от всички държавни такси по водене на заведеното от него дело до приключването му във всички инстанции. При това положение частната жалба срещу първоначалния отказ е лишена от правен интерес и следва да се остави без разглеждане. Частна жалба срещу преграждащото определение на въззивния съд е подадена от Е. М.. Той счита, че със своя акт апелативният съд спира делото му незаконно и неправомерно го лишава от правосъдие. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че молбата на Е. М. за освобождаване от държавна такса е удовлетворена с разпореждането на СГС от 07.09.2015г., приложено по ч.гр.д.№3622/2015г. на САС, поради което обжалването на предходния отказ е лишено от правен интерес. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение