Определение № 202 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11397/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 АПК. Образувано е по частна жалба на „Кот Д Азюр“ ООД, чрез адв. Н. Бонев срещу определение № 2605/26.09.2023 г., постановено по адм. дело № 1936/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № МД-РА-00001/27.04.2023 г. на органи по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател се оплаква, че обжалваното определение е неправилно постановено, тъй като в указания от съда срок държавната такса е внесена. Ответникът по частната жалба кметът на Община Варна не е депозирал писмено възражение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното определение жалбата на „Кот Д Азюр“ ООД срещу Ревизионен акт № МД-РА-00001/27.04.2023 г. на органи по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат в обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, дадени в определение № 2380/31.08.2023 г., постановено по същото дело. Обжалваното определение е неправилно постановено. Установено е по делото, че с определение № 2380/31.08.2023 г. административният съд е оставил без движение жалбата на „Кот Д Азюр“ ООД с указание в 7-дневен срок от съобщението да се внесе 50 лв. държавна такса по сметка на Административен съд – гр. Варна и да се представи документ за извършеното плащане. Съобщението за определението от 31.08.2023 г. е получено от управителя на дружеството на 07.09.2023 г. С обжалваното пред настоящата инстанция определение е прието, че в указания срок държавната такса не е заплатена. Към частната жалба пред настоящия съдебен състав е приложен платежен документ, от който се установява, че дължимата такса е заплатена на 12.09.2023 г., което е в указания с определението от 31.08.2023 г. срок. Макар банковият документ за внасянето на дължимата такса да е представен по-късно, с оглед възприетата съдебна практика на ВАС - определения по адм. дела № 12423/2020 г., № 4394/2018 г., № 15565/2018 г. и др., следва да се приеме, че несвроевременното представяне на доказателства за плащане на държавната такса, не променя факта на извършеното в срок плащане на същата. В тази връзка и с оглед цитираната съдебна практика следва да се приеме, че порокът на жалбата, която е била оставена без движение, а впоследствие и без разглеждане, е отстранен. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд, на същия съдебен състав за разглеждане на спора по същество. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение