Решение № 8130 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2014 г.

Решение № 8130 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11212/2014 г., III о., докладчик председателят Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Сливен против решение № 61/01.07.2014 г. по адм. дело № 89/2014 г. по описа на Административния съд - Сливен. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА, която предоставя компетентност на общинския съвет да решава въпроси от местно значение. Създаването на нови символи не е въпрос от местно значение и общинският съвет има правомощие да одобрява само символи на общината, но не и на населеното място. Моли да бъде отменено оспореното решение на Административния съд - Сливен, както и решение № 461/30.04.2014 г. на Общинския съвет - Твърдица. Ответникът - Общинският съвет - Твърдица, редовно призован, не се представлява. В писмено становище, представено от адв. Валентин Лазаров - АК - Сливен, твърди, че решението е правилно. Общинският съвет е компетентен да приема решения по въпроси от местно значение и няма друг орган, който да може да одобри символ на населено място. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че оспорените текстове на наредбата са приети в съответствие с материалноправните норми. Не е налице законова пречка за приемане на оспореното решение. Доколкото законодателят не е предвидил друг орган, от чиято компетентност е вземането на решение относно символ на населеното място, нито е въвел изрична забрана в ЗМСМА или в друг нормативен акт, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА общинският съвет разполага с компетентност да приеме такова решение. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Сливен, по оспорване от областния управител на област Сливен, обективирано в заповед № РД-11-16-018/17.04.2014 г., е решение № 457 на Общинския съвет - Твърдица, прието с протокол № 43 от заседание на 12.03.2014 г., прието повторно с решение № 461/30.04.2014 г. С това решение на общинския съвет е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за символиката на община Твърдица. В чл. 2 от наредбата е създадена нова точка 10 - "Знак на населено място", и е създадена нова глава десета "Знак на населено място", включваща чл. 40, 41, 42 и 43. Новите разпоредби са със съдържание, както следва: чл. 40. Знакът на населено място представлява стилизирано графично изображение на характерни за населеното място исторически, културни, икономически и други особености, характеризиращи съответната територия; чл. 41. Знакът на населено място присъства като символ, чрез който се изработват флагове, плакети, спортни екипи и други предмети за представителни цели; чл. 42. Знакът на населено място може да се тиражира в различни сувенирни варианти, да се отпечатва на хартия, да се уголемява или намалява при спазване на съответствията между отделните елементи в него след решение на местната общност - съгласно ЗМСМА; чл. 43. Знакът на населено място се утвърждава от Общински съвет Твърдица с Решение, по предложение на кмета на населеното място /чрез кмета на общината/ или общински съветник. Глава десета "Заключителни разпоредби" става глава единадесета. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Приел е, че при приемането на изменението и допълнението на наредбата Общинският съвет - Твърдица, е спазил законовия кворум за приемане на такова решение, както и разпоредбата на чл. 26 ЗНА, поради което оспореното решение е валидно и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора съдът е приел за неоснователен довода на областния управител, че оспорените текстове на наредбата са приети в противоречие с материалноправните норми. Нормативната уредба, съдържаща се в разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 16 и чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗМСМА, предвижда, че общините могат да определят свои символи и почетни звания съобразно закона, както и печат на общината. Именно от компетентността на общинския съвет съгласно текста на чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА е приемането на решения по други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Действително в нормативната уредба е предвидено единствено общините да имат символи и звания, но законодателят не е въвел изрична забрана населените места (градовете и селата) също да определят свои символи и почетни звания. Поради това съдът е приел, че Общинският съвет - Твърдица, е имал правомощие да приеме оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на касационните основания по чл. 209 от АПК. Съдът е обсъдил всички представени доказателства и е изложил правни изводи, които се основават на приложимия материален закон. Обосновани са изводите на съда относно спазването на всички процедурни изисквания за приемане на изменение и допълнение на подзаконов нормативен акт, каквато е Наредбата за символиката на община Твърдица. Тези изисквания са от съществено значение за валидността на административния акт и те са надлежно обсъдени и преценени от административния съд. Правилни са изводите на съда относно съответствието на оспореното решение на общинския съвет с материалноправните разпоредби, определящи компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление. В конкретния случай относимите разпоредби са: чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗМСМА, съгласно която общинският съвет одобрява символ и печат на общината, и т. 23, съгласно която той решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Доводите, изложени от областния управител, за нарушение на материалния закон не опровергават, а подкрепят законосъобразността на приетото решение. Общината е административно-териториална единица, която включва едно или повече населени места. След като общинският съвет има правомощие да приеме символ и печат на общината, той има правомощие да одобри същото решение и за по-малката, съставна част от общината. Още повече, правилно съдът е посочил, че не съществува законова забрана населеното място да разполага със свой символ от вида на одобрения с решението на общинския съвет. Правото да го одобри и утвърди не е вменено на друг орган с местна компетентност, поради което общинският съвет е разполагал с правата си по чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното по-горе становище се съдържа в чл. 2, т. 8 и 9 от Наредбата за символиката на община Твърдица. Видно от посочената разпоредба, общинският съвет е одобрил връчването на церемониална огърлица на кмета и ключ на града, които не са символи на общината, а са включени още в първоначалния вариант на наредбата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,