Определение № 1946 от 10.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 525/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 7396/26.04.2024 г., подадена от ответника по частната жалба “Електроразпределение - Север” АД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 870/09.04.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. В дадения едноседмичен срок частният жалбоподател “ИРЕН-СТРОЙИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], не е подал отговор на искането. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението на ВКС, в частта за разноските, е подадена от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 274, ал. 3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав намира, че молбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С определение № 870/09.04.2024 г. по ч.т.д. № 525/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е потвърдено определение № 1265/08.12.2023 г. по ч.т.д. № 1971/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частната касационна жалба на “ИРЕН-СТРОЙИНВЕСТ” ЕООД срещу определение № 3249/22.08.2023 г. по в.ч.т.д. № 1683/2023 г. на ОС – Варна. Поради потвърждаване на обжалваното с частната жалба определение на предходния състав на ВКС ответникът има право на разноски в настоящото производство. В случая такова искане е направено своевременно от “Електроразпределение - Север” АД в отговора на същата. Съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК, се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, за плащането на което по банков път са представени доказателства съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде допълнено определението по чл. 274, ал. 2 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по частната жалба се присъдят претендираните такива за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВКС искането в молбата за произнасяне за разноските пред ВРС, ВОС и предходния състав на ВКС, тъй като същото е следвало да бъде своевременно направено пред съответната инстанция, а и в обжалваното определение на окръжния съд е налице произнасяне за разноските пред въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,