Определение № 3026 от 20.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2446/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ със седалище в [населено място] - чрез инж. Д. Д. в качеството на изпълнителен директор с правомощия по чл.635, ал.3 ТЗ, против определение № 558 от 09.09.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 446/2024 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ частна жалба с вх. № 263028/21.08.2024 г. против определение № 260289 от 19.08.2024 г., постановено по т. д. № 443/2019 г. на Окръжен съд - Варна. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като „неправомерно“ поради това, че продължава унищожаването на имуществото на „Топлофикация Шумен“ ЕАД (н.), необходимо за възстановяване на топлоснабдяването на [населено място] по оздравителната програма от 2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд - Варна е приел, че подадената от „Топлофикация Шумен“ ЕАД (н.) - чрез изпълнителния директор инж. Д. Д., частна жалба с вх. № 263028/21.08.2024 г. е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение на Окръжен съд - Варна, с което е дадено разрешение на постоянния синдик на несъстоятелното дружество да извърши продажба на имущество, включено в масата на несъстоятелността, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Изводът за необжалваемост на определението е мотивиран със съображения, че определението по чл.717 ж ТЗ не е сред изчерпателно посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове в производството по несъстоятелност, за които законодателят е предвидил възможност за обжалване по общия ред на ГПК, нито има преграждащ характер, за да подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд по силата на чл.613а, ал.3 ТЗ вр. чл.274, ал.1 ГПК. Препратено е и към разясненията в т.6 и т.8 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, че извън актовете по чл.613а, ал.1 ТЗ, могат да бъдат обжалвани пред съответния апелативен съд определенията и разпорежданията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване съобразно предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Редът за обжалване на постановените в производство по несъстоятелност съдебни актове е предмет на специална правна уредба, съдържаща се в чл.613а ТЗ. В ал.1 на чл.613а ТЗ са посочени изчерпателно определенията и решенията на съда по несъстоятелност, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно по реда на общия инстанционен контрол на ГПК. Извън изброените в ал.1 на чл.613а ТЗ актове, останалите актове, постановени в производството по несъстоятелност, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК - този, уреден в чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред по-горен по степен съд подлежат само определенията, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона, както и определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Предмет на обжалване с адресираната до Апелативен съд - Варна частна жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД е определение, постановено от Окръжен съд - Варна в качеството му на съд по несъстоятелността, с което на основание чл.717 ж ТЗ е разрешено на постоянния синдик на дружеството да извърши продажба на имущество от масата на несъстоятелността. Определението по чл.717 ж ТЗ не е сред изрично изброените в ал.1 на чл.613а ТЗ актове в производството по несъстоятелност, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно по общия процесуален ред на ГПК. Предвид целта на постановяването му - да позволи на синдика да извърши съответните действия по осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, определението по чл.717 ж ТЗ не може да се квалифицира като преграждащо по-нататъшното развитие на производството по несъстоятелност. След като не отговаря на предвидените от законодателя критерии за самостоятелно обжалване, постановеното от Окръжен съд - Варна определение по чл.717 ж ТЗ не подлежи на инстанционен контрол, поради което подадената срещу него частна жалба законосъобразно е оставена без разглеждане от въззивния съд. Изложените в частната жалба житейски съображения за обжалване на определението са неотносими към преценката за допустимост на частната жалба, тъй като липсата на процесуална възможност за подаване на жалбата произтича пряко от закона. По изложените съображения определението по в. ч. т. д. № 446/2024 г. на Апелативен съд - Варна следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,