Решение № 3297 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12025/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Лесагри 2020“ ЕООД, чрез процесуален представител, против решение №1527 от 03.11.2025г., постановено по адм.д. №115/2025г. от Административен съд-Ямбол /АС-Ямбол/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново, с което се установи, че е доказано оспорване истинността на доклад за проверка на площи с кандидат „Лесагри 2020“ ЕООД ЕИК206233999, представлявано от управител Р. К. УРН [номер]. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. С обжалваното решение в производство по реда на чл.176 АПК е допълнено Решение №1355/07.10.2025г. по адм.д.№115/2025г. на АС-Ямбол, като: На основание чл.194, ал.2 ГПК във вр. с чл.193, ал.1 ГПК и чл.144 АПК признава, че не е доказано оспорването на истинността на Доклад за проверка на площи с кандидат „Лесагри 2020“ ЕООД ЕИК206233999, представлявано от управител Р. К. уникален регистрационен номер [номер], уникален идентификатор на заявлението [номер] и номер на заявка за проверка 464048, проведено на 19.08.2022г. и не го изключва от доказателствата по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че с протоколно определение от 23.04.2025г. по делото е открито производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на посочения по-горе документ- Доклад за проверка на площи, във вр. с което на оспорващия е указано, че на осн. чл.193, ал.3 ГПК и доколкото се оспорва неистинността на официален документ, то върху него пада тежестта на доказване. Съдът е достигнал до извод, че независимо от уважените доказателствени искания оспорващата страна не е провела пълно доказване, чрез което да установи по несъмнен начин неистинността на въпросния документ. При извършената служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. В случая по образуваното пред АС-Ямбол съдебно производство по жалба на „Лесагри 2020“ ЕООД против Уведомително писмо за извършено оторизиране и изплатено финансово подпомагане по СМДП базирани на площ за кампания 2022г. с изх.№02-280-2600/2477/14.11.2024г., в частта за извършени намаления по Подмярка 13.2/НР-2, СЕПП, Мярка12/Натура 2000, ЗДП, СЗ-ДКПП и наложени санкции за прихващане от бъдещи плащания, съдът с протоколно определение от 23.04.2025г., по оспорване от процесуалния представител на жалбоподателя на истинността на документ- доклад за проверка на място, е открил производство по реда на чл.193 ГПК по оспорване на неговата истинност. Съдът след проведени три открити съдебни заседания по делото е постановил съдебно решение №1355 от 07.10.2025г. по адм.д.№115/2025г., с което УП е отменено в оспорената част, и преписката е върната на ДФЗ за ново произнасяне. След постановяване на съдебния акт по делото е постъпила молба от „Лесагри 2020“ ЕООД за допълване на съдебно решение по чл.176 АПК, като съдът се произнесе по направеното искане за изрично произнасяне на съда относно обявяването на доклада за извършена проверка на място като неистински документ. Съгласно чл.176 АПК когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. В конкретния казус макар да е налице направено искане от страна по делото и в срока по чл.176, ал.1 АПК, не е налице непълно съдебно решение по см. на цитираната разпоредба, т.е. не се касае за частично произнасяне на съда по направеното с жалбата оспорване на индивидуалния административен акт. Въпреки посочената в молбата за допълване на „Лесагри 2020“ ЕООД разпоредба на чл.176 АПК, искането касае произнасяне на съда по открито производство по чл.193 ГПК по оспорване истинността на документ. Съгласно чл.194 ал.3, изр. първо ГПК съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото, като съобразно ал.2 на чл.194 ГПК това може да стане и с отделно определение. Същественото е, че когато съдът се произнася по оспорването с решението по делото, това може да стане само в мотивите на съдебния акт, но не и с диспозитива. Налага се извод, че направеното искане от „Лесагри 2020“ ЕООД за допълване на съдебното решение на АС-Ямбол по реда на чл.176 АПК е процесуално недопустимо поради липса на посочената по-горе процесуална предпоставка за допълването по чл.176, ал.1 АПК, съответно недопустимо е решение №1527 от 03.11.2025г., по адм.д. №115/2025г. на АС-Ямбол постановено по това искане, и трябва да се обезсили. Разноски в настоящото производство не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение