Определение № 238 от 30.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на К. Б. П., с адрес в [населено място], представлявана от адв. В. С., против въззивно решение № 157 от 9 юли 2020 г., постановено по в.гр.д. № 98/2020 г. по описа на окръжния съд в гр. Ямбол, с което е отменено решение № 870 от 3 декември 2019 г., постановено по гр.д. № 2910/2019 г. по описа на районния съд в гр. Ямбол, и вместо това на основание чл. 127, ал. 2 СК родителските права по отношение на малолетното дете И. И. И., родено на ..** г., са предоставени на неговия баща И. Х. И., при когото е определено местоживеенето на детето, и е определен следният режим на лични контакти между детето и майката К. П.: през първите три месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, майката да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 14 ч., като срещите се осъществяват в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”, [населено място]; през следващите шест месеца майката да взима детето всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 19 ч.; след този деветмесечен период майката да взима детето всяка първа и трета седмица от месеца от 9 ч. в събота до 19 ч. в неделя – с преспиване, а също и за един месец през лятото (в рамките на периода 1 юни – 31 август), по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, като той се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено майката кога ще ползва отпуск, а в случай че не направи това в посочения срок, майката ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено бащата до 31 май на съответната година; след деветмесечния преходен период, при положение че родителите не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, съдът постановява: през нечетните години майката да взима детето по време на Великден (от Велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуване) - с преспиване, 6 май, рождения ден на детето (15 юни), 22 септември и новогодишните празници (31 декември и 1 януари) – с преспиване, като взима детето в 9 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден; през четните години майката да взима детето на 3 март, 1 май, 24 май, 6 септември и Коледните празници (24-27 декември) – с преспиване, и на имения ден на детето, като го взима в 9 ч. и го връща до 19 ч. в съответния ден. Със същото решение майката е осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител И. И., месечна издръжка в размер на 160 лева, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от 16.08.2019 г.; на основание чл. 59, ал. 8 СК са определени защитни мерки, като страните са задължени да посещават дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], или друго място, определено от дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], за предоставяне на социални услуги – провеждане на социално психологическа работа с цел стимулиране емоционалната връзка между детето и майката и за предотвратяване на отчуждение между майката и детето, като бащата е задължен да осигурява и присъствието на детето, ако такова се изисква за изпълнение на постановените мерки; отхвърлен е предявеният от П. насрещен иск по чл. 127, ал. 2 СК.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че доказателствата по делото са едностранчиво обсъдени, както и че въззивният съд се е отклонил съществено от разрешенията, дадени в практиката на ВКС относно преценката на критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права, намерили израз в ППВС № 1/1974 г. В нарушение на задължението си да извърши цялостна преценка относно интереса на детето съдът игнорирал голяма част от доказателствата относно ограничения родителски капацитет на бащата и наличието на фактори, поставящи детето в риск, както и тези, сочещи за по-висок родителски капацитет на майката. Сочи се, че за правилното развитие на децата са необходими не само грижи за бита, но и за доброто им възпитание и изграждането им като личности, като за това са необходими не само адекватни грижи и обич, но и родителски надзор и авторитет. Изложени са оплаквания във връзка с преценката на свидетелските показания по делото, като се твърди, че съдът неправилно дал превес на показанията на майката на ищеца, която е заинтересована от изхода на делото и е изнесла твърдения относно хипотетичните възможности на бащата за пълноценно отглеждане и възпитание на детето. Не били отчетени и данните за негативното отношението на бащата към контактите между майката и детето, инициираните от него скандали, станали повод за намеса на полиция, на които присъствало и детето. Във връзка с искането си за предоставяне на родителските права на нея жалбоподателката подчертава, че се е установила в собствено жилище, в което разполага с отлични условия за отглеждане на децата си. Сочи, че след 2019 г., когато започнала връзка с друг мъж, И. коренно променил поведението си, вдигал скандали, обиждал я, насилствено извеждал детето, задържал го при себе си без да ѝ разрешава да осъществява контакт с него; бащата водил детето навсякъде със себе си, като то било принудено да спи в автомобилите, предназначени за търговска дейност на И., и да прекарва по-голямата част от времето в магазина, където той работи. Режимът на детето бил разбит, не посещавало детска градина, хранело се с вредни храни, било лишено от обеден сън и детски занимания, било свидетел на неподходящи контакти на бащата. Никой не полагал грижи за създаване на нови и поддържане на вече установените му навици. Лишаването на детето от спокойна среда го подлагало на ежедневен стрес. Поддържа се още, че по делото не са доказани твърденията за дефицити в личностните и родителските качества на майката. Напротив, установило се наличието на силна емоционална връзка между нея и детето, както и че тя притежава достатъчно качества, за да го възпита правилно и да изгради у него духовни ценности. Освен това детето било привързано към по-голямата си сестра и децата не трябвало да бъдат разделяни. Изтъкват се констатациите на вещото лице, изготвило заключението на съдебно психологическа експертиза по делото, че са налице дефицити в психологическия статус на детето; че са необходими социални контакти с връстници, които бащата не осигурява; че у детето е формирано чувство за несигурност, страх от изоставяне, тревога; че игнорирането на майката от живота на детето представлява сериозна заплаха за развитието му и предпоставя поведенчески промени, тъй като именно в резултат на чувството си за безпомощност и гняв то проявявало агресия и отказвало социални контакти. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК се поставят въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът И. Х. И., с адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Х., в отговор излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.

По делото е прието за установено, че от месец август 2019 г. детето И., родено на 15.06.2016 г., живее при своя баща; че майката се грижи за дъщеря си А. Х., [дата на раждане], която е едноутробна сестра на детето И.. От събраните по делото гласни доказателства и представения социален доклад се установява, че детето се отглежда в семейна среда; че и двамата родители показват емоционална привързаност към детето, демонстрират интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие, заявяват желание и в бъдеще да отглеждат детето и да му указват нужната помощ и емоционална подкрепа; че и двамата притежават необходимите родителски качества и ресурс, за да обезпечат пълноценно грижите за детето и да му осигурят всичко необходимо за неговото развитие. При посещение на адресите на родителите не са констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето. Установено е обаче, че между двамата родители съществуват проблеми, те не умеят да общуват помежду си и да поделят отговорността за отглеждането и възпитанието на детето, като по този начин са го поставили в дисфункционална среда, което се отразява негативно върху неговото развитие. Вместо да го подготвят за по-леко преодоляване на стреса от раздялата си, да го успокоят и съдействат за възстановяване авторитета им, те допълнително травмират, объркват и превръщат детето в буфер на противоположните им интереси и в средство за въздействие върху другия. От приетата по делото съдебно психологическа експертиза се установява, че е налице силна емоционална привързаност между детето и бащата, в чието присъствие то е стабилно и сигурно; че става тревожно и изпада в стрес при появата на майка си, емоционалната връзка с която е нарушена; че физически и психически детето се развива нормално за възрастта си, не може да разказва приказки, тъй като не са му четени, но разказва случки от ежедневието си; че емоционалното му развитие е в норма в частта за разпознаване на емоционални състояния, като се наблюдава внимателно рефериране на лицевия израз на възрастните, което му помага да реагира съответно на получения сигнал. Установена е необходимост от повече социални контакти с връстници. Констатирани са признаци на загуба на стабилност, сигурност и доверие при появата на майката; силен страх, гняв и безпомощност, които детето проявява, когато го притиснат да се раздели за малко с баща си. Вещото лице е посочило, че съществува риск за самото дете, ако бъде принудително откъснато от баща си; че то се чувства предадено и изоставено на подсъзнателно ниво от майка си и е избрало да е с баща си, за да се чувства стабилно и сигурно. При тези данни съдът приема, че в интерес на детето упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на бащата, който има добри възможности да му осигури необходимите грижи, и при бащата да се определи и местоживеенето на детето. Отчетено е, че едно рязко извеждане на детето от семейството на бащата ще бъде травматично и съществува риск от неблагоприятни последици в неговата психика; че оставайки да живее при бащата, при осигуряване на добри контакти с майка му и сестра му, при правилно поведение и отношение и на двамата родители, биха се постигнали по-добри резултати за укрепване на връзката с майката. Приема се, че интересите на детето налагат при определянето на режима на лични контакти с майката да се постанови един преходен период, насочен към възстановяване доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с майката, като през първите три месеца срещите между двамата се осъществяват в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане”. Посочено е, че усилия в тази насока следва да положи най-вече бащата, който следва да осъзнае, че от изключителен интерес за детето е то да има пълноценни и чести контакти с майката, независимо от това какви са личните отношения между двамата родители; че бащата следва да направи необходимото и зависещо от него, за да мотивира детето то отново да контактува с майка си с желание; че майката следва също да осъзнае, че доверието на детето към нея и желанието му да я вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо бащата и/или самото дете, а най-вече чрез личния ѝ подход към детето при осъществяването на срещите с него. Поради това, предвид невръстната възраст на детето, майката следва да търси съдействието на полицията и други форми на принуда като изключително крайна мярка, а не при всяко разногласие с бащата относно осъществяването на личните контакти с детето. Посочено е, че през този деветмесечен преходен период детето следва да свикне и по-често да посещава дома на майката, което може да се постигне след изтичане на първите три месеца, когато срещите ще са с по-голяма продължителност. Отправени са препоръки към родителите, че в интерес на детето би било да се постигне споразумение между тях за осъществяване на контакти с майката или с двамата родители едновременно и в дни, извън определените от съда. Въз основа на посоченото в заключението на вещото лице, че с цел предотвратяване отчуждение между майката и детето са наложителни семейни консултации и терапия с психолог, за да се преодолеят проблемите и детето да се почувства стабилно и сигурно при когото и от двамата си родители да живее, съдът на основание чл. 59, ал. 8 СК е определил следните защитни мерки за осигуряване изпълнение на решението относно упражняването на родителските права и личните отношения с майката – двамата родители да бъдат задължени да посещават дирекция „Социално подпомагане”, [населено място], или друго място, определено от дирекция „Социално подпомагане”, [населено място] за предоставяне на социални услуги – провеждане на социално психологическа работа с цел стимулиране емоционалната връзка между детето и двамата му родители и предотвратяване на отчуждението между майката и детето.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, в настоящия си състав, намира, че не се обосновава допускането на касационния контрол.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по въпроса относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца. Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1/1974 г., с решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен да се определи подходящ режим на лични отношения между децата и родителите, като се изхожда от обстоятелствата на конкретната ситуация и се държи сметка за интересите на децата (всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание), преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. Тези изходни постановки са възприемани и последователно прилагани в съдебната практика, включително сочената от касаторката (решение № 267 по гр.д. № 7140/2014 г., IV г.о., и решение № 243 по гр.д. № 7289/2013 г., IV г.о.), и такава на настоящия съдебен състав, като в процесния случай са съобразени и от състава на окръжния съд в гр. Ямбол. При формиране на решаващите си изводи съдът е отчел данните, че и двамата родители притежават възпитателски качества; проявявали са грижа за отглеждане и възпитание на детето; всеки от тях проявява готовност да поеме упражняването на родителските права и да изпълнява родителския си дълг. Съдът е преценил и обстоятелството, че в интерес на детето е да не се променя местоживеенето му и обичайните му условия на живот. Не са пренебрегнати нито установените родителски качества на майката, нито възможностите ѝ да осигури посрещане на нуждите на детето, но са съобразени данните за нарушената емоционална връзка с майката. Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдът е изходил именно от обстоятелствата на конкретния случай при определяне на оспорения режим.

Не обосновава допускане на касационното обжалване и въпросът относно преценката на съда за ефикасността на всестранната защита и интереса на детето при установено създаване на пречки от родителя, осъществяващ преките грижи за детето за осъществяване на личните отношения с другия родител. Същият се основава на становището на майката, че бащата има основен принос за нарушената емоционална връзка между нея и детето. В случая обаче, извършвайки съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, съдът е констатирал, че проблемите в общуването между родителите рефлектират върху развитието на детето, което се превръща в буфер между тях. Именно ръководейки се от принципа за закрила на висшите интереси на детето, съдът е определил режим на лични отношения, който да способства за възстановяване на емоционалната връзка между майката и детето – предвиден е преходен период, през който първоначално срещите да се осъществяват в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане“, а след това същите да станат по-продължителни и да позволят след изтичане на първоначалните девет месеца майката да може да взима детето при себе си с преспиване, без да създава стрес за него. Освен това са определени и защитни мерки, насочени към провеждане на социално-психологическа работа с цел стимулиране емоционалната връзка между детето и майката и за предотвратяване на отчуждение между тях.

При този изход на спора е основателно искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 600,00 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,