Решение № 1866 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. В. от София, с адрес в София, [улица], срещу Решение № 15972 от 02.09.2024 г., постановено по адм. д. № 11788 по описа на Административния съд София-град за 2023 година. С решението е отхвърлена като неоснователна, исковата молба на В. против кмета на Столична община с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за обявяване на нищожност на Решение № 6975/16.11.2023 г. по адм. д. № 10923/2023 г. на Административния съд София-град. В касационната жалба се изложени оплаквания за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт, както и за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обявяването му за нищожно, евентуално обезсиливането му като недопустимо, евентуално отмяната му като неправилно. Ответникът – кметът на Столична община с адрес в София, ул. „Московска“ № 33 оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и потвърждаването на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение на Административния съд София-град да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди наведените в касационната жалба пороци на съдебния акт и извърши служебна проверка на допустимостта на касационната жалба, както и на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Производството по адм. д. № 11788/2023 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по искова молба на Н. В. (л. 3-5 от първоинстанционното дело) с правно основание по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, предявена против кмета на Столична община, с искане за обявяване на нищожността на Решение № 6975/16.11.2023 г., постановено по адм. д. № 10923 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. Съдът е установил, от фактическа страна, че производството, в което е постановено решението, чиято нищожност се иска, е образувано по жалба на В. против Заповед № СОА23-РД09-2343 от 30.10.2023 г. на кмета на Столична община (л. 12-15 от първоинстанцинното дело), с която, във връзка с негово Заявление, вх. № СОА23-КЦ01-56246/04.10.2023 г. за предоставяне за провеждане на публичен дебат на закрито помещение – публична общинска собственост по реда на чл. 9, ал. 2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ), му е отказано „Предоставянето на зала № 5, находяща се в административна сграда на Столична община с административен адрес на ул. „Московска“ № 33, за провеждане на публичен предизборен дебат, в периода 09.10.2023 г. (понеделник) до 27.10.2023 г. (петък)“. Мотивите за постановяване на отказа са противоречието на искането с нормата на чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс, с Решение № 2469-МИ/19.09.2023 г. на Централната избирателна комисия, както и с издадената Заповед, рег. № СОА23-РД09-2048/26.09.2023 г. на кмета на Столична община (л. 24 от адм. д. № 10923/2023 г. по описа на Административния съд София-град). С Решение № 6975/16.11.2023 г. по адм. д. № 10923/2023 г. на Административния съд София-град оспорването по жалбата на В. против Заповед № СОА23-РД09-2343 от 30.10.2023 г. на кмета на Столична община е отхвърлено. Решението е окончателно на основание чл. 12, ал. 4 ЗСММ. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните правни изводи: Приел е допустимост, но неоснователност на предявения от В. иск. За да отхвърли искането за обявяване на нищожност на посоченото съдебно решение, съдът е преценил, че нито едно от заявените с исковата молба основания за атакуването му, не може да обоснове неговата нищожност. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по тълк. д. № 1/2015 година. Мотивирал се е, че Решение № 6975/16.11.2023 г. по адм. д. № 10923 по описа за 2023 г. на Административния съд София-град е валиден съдебен акт, доколкото е постановено в пределите на правораздавателната власт на конкретната съдебна инстанция. Счел е, че решението отговаря на изискванията за форма, съобразно нормата на чл. 172а, ал. 1 АПК, мотивирано е и е подписано от съдебния състав, разпределен да разгледа образуваното дело. Преценил е, че волята, обективирана в съдебния акт е ясна и разбираема. Посочил е, че съдът е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК. Отхвърлил е твърдението на ищеца за липса на мотиви. Аргументирал се е, че дори такива да не бяха изложени (какъвто конкретният случай не е), този пропуск, сам по себе си, не обуславя липса на надлежно волеизявление, респ. не влече нищожност на съдебното решение. Разграничил е понятията „валидност“ и „правилност“ на съдебен акт. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът възразява, че обжалваното решение е нищожно. Решението е постановено от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Съобразно нормата чл. 128а, ал. 2 АПК исковете по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК се подават пред съответния административен съд. Съгласно чл. 164 АПК, административният съд разглежда делото в състав от един съдия. Обжалваното съдебно решение е постановено в писмена форма и е надлежно подписано. Обжалваното решение не е и недопустимо. Допустимо е това съдебно решение, което отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. В случая съдът е сезиран с допустимо и редовно искане, при наличие на изискуемите процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на отрицателни предпоставки, поради което съдебният акт, предмет на касационен контрол, е допустим. Обжалваното решение е и правилно. Съдът е формирал обосновани изводи за неоснователност на предявения иск, които се споделят от настоящия състав. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Обхватът на проверката в производството по чл. 128а АПК, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК се ограничава само до валидността на съдебния акт. Установените в съдебната практика изисквания за валидност на съдебен акт са - да е постановен от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, да бъде разбрана волята на съда, обективирана в това решение, както и неговото изпълнение да е възможно. За да е налице нищожно съдебно решение, т.е. такова, което не може да породи целените правни последици, то следва да е постановено при изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или при много тежък порок във формата на решението, който да води до нетърпимостта му в правния мир. Предвид конкретните данни по делото предпоставките за нищожност на съдебното решение не са налице. Решение № 6975/16.11.2023 г. по адм. д. № 10923/2023 г. на Административния съд София-град е постановено в изискуемата от закона писмена форма, от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата компетентност, подписано е от съдията, който го е постановил, обективира ясна воля. Първоинстанционният съд правилно е преценил липсата на изключително тежък порок, респективно на основания за обявяването на същото за нищожно. Поради това вярно и обосновано е формираното от съда заключение за валидност на процесния съдебен акт. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд във връзка с оплакванията в исковата молба за немотивираност на решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, както и за несъответствието на този съдебен акт с материалния закон. Тези оплаквания са насочени към правилността на Решение № 6975/16.11.2023 г. по адм. д. № 10923/2023 г. на Административния съд София-град, а не към неговата валидност, поради което не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 128а АПК, във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователна. Такива обаче се дължат на ответника по касация, въпреки постановеното по първоинстанционното дело Определение № 4838 от 12.02.2025 г., с което В. е освободен от заплащане на държавна такса за настоящото производство и му е предоставена правна помощ. Това е така, тъй като в понятието разноски по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, не се включва юрисконсултското възнаграждение. Касае е се за разноски, заплащането на които е условие за извършването на съответното процесуално действие в хода на съдебното производство. Различно е положението с юрисконсултското възнаграждение, чиято дължимост се определя от крайния изход на спора и от обстоятелството дали претенцията се основава на реално осъществено процесуално представителство. Тази сума се дължи на насрещната страна в производството – в случая ответникът по иска, за който настоящият съдебен акт е благоприятен. Следователно освобождаването от държавна такса и разноски не включва освобождаване от заплащане на разноски, направени за възнаграждението за правна защита – в този смисъл е налице съдебна практика: Определение № 343 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС; Определение № 247 от 10.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1541/2017 г. на ВКС; Определение № 1823 от 18.02.2016 г. по адм. д. № 1855/2016 г. на Върховния административен съд, като цитирането на съдебната практика по въпроса не е изчерпателно. Предвид изложеното и извършеното от упълномощен юрисконсулт в полза на кмета на Столична община процесуално представителство за производството пред настоящия съд, В. следва да бъде осъден да заплати на Столична община възнаграждение за юрисконсулт в размер на евровата равностойност на 100, 00 лв. или сумата от 51 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия