Определение № 8312 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2025 г.

Производството е по реда на чл.407 ГПК вр. с чл.144 от АПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Т. от [населено място], обл. Варна срещу Разпореждане № 2442 от 04.03.2025г. по адм. дело № 293/2024г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отказано издаването на изпълнителен лист /ИЛ/ за сумата от 5лв., представляваща заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Иска се отмяна на разпореждането в тази част като неправилно и необосновано, и постановяване на разпореждане за издаване на изпълнителен лист за платената държавна такса от 5 лева за издаване на изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба – директор на ТП на НОИ – Варна не изразява становище относно основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Разпореждане № 2442 от 04.03.2025г. по адм. дело № 293/2024г. по описа на Административен съд – Варна съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист /ИЛ/ в полза на М. К. Т. за сумата 1136,60лв., присъдени с влязло в сила Решение № 6598/25.06.24г. по адм.д. № 293/2024г. по описа на АС – Варна разноски по делото, като е оставил без уважение молбата на Т. за издаване на изпълнителен лист /ИЛ/ за сумата от 5лв., представляваща заплатена държавна такса за издаване на изпълнителния лист за сумата от 1136,60лв., представляваща разноски по делото. За да постанови посоченото разпореждане в обжалваната част, съдът е приел, че претенцията за плащане на сумата от 5 лева – такса за издаване на изпълнителен лист следва да се предяви в изпълнителното производство, пред частния съдебен изпълнител /чл.2, ал.1 от ЗЧСИ/, поради което настоящия съд не е компетентен да се произнесе по направеното искане, по аргумент от чл.79, ал.3 от Закона за частните съдебни изпълнители, според който за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс Обжалваното разпореждане е правилно. Предпоставките за издаване на изпълнителен лист са законодателно уредени в разпоредбите на чл.405 вр. с чл.404, ал.1 от ГПК, съгласно които, изпълнителен лист се издава при наличие на конкретно изброени изпълнителни основания, визирани в нормата на чл.404 от ГПК. Ако не е налице изпълнителен титул, то не може да бъде издаден изпълнителен лист. В конкретния случай, както правилно е преценил първоинстанционният съд, годно изпълнително основание - влязло в сила решение на съд е било налице единствено по отношение на сумата в размер на 1136,60лв., присъдени с влязлото в сила Решение № 6598/25.06.24г. по адм.д. № 293/2024г. по описа на АС – Варна разноски по делото. За сумата в размер на 5лв., съставляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, обосновано административният съд е приел, че заплащането й не е сред изчерпателно посочените изпълнителни основания в разпоредбата на чл.404 от ГПК. При липсата на изпълнителен титул не може да се издаде изпълнителен лист, както правилно е преценил първоинстанционният съд с обжалваното разпореждане, отказвайки да издаде изпълнителен лист за заплатената държавна такса в размер на 5лв. Понесените от Т. разноски за издаването на изпълнителен лист могат да бъдат претендирани в изпълнителното производство, поради което оплакванията на частния жалбоподател за нарушено право на защита са неоснователни. По изложените съображения обжалваното разпореждане на Административен съд Варна следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, върховният административен съд, състав на Шесто отделение