Определение № 1266 от 08.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2532/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. С определение № 921 от 01.11.2023г. по делото не е било допуснато касационно обжалване на решение № 99 от 26.05.2022г. по в.гр.д. № 85/2022г. на Апелативен съд – Бургас по подадена от „Застрахователна компания Лев инс“ АД касационна жалба. Не са били присъдени разноски за адвокат на Г. Я. К., насрещна страна в производството. Възприето е било, че макар от името на страната да са поискани разноски по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, такива не се установят. Липсват посочените като приложение към отговора на касационната жалба фактура с платежно нареждане за платен адвокатски хонорар и списък по чл. 80 от ГПК. С молба вх. № 14219 от 09.11.2023г. от Г. Я. К. е поискано изменение на определение № 921 от 01.11.2023г. в частта на разноските, като разноски за адвокат се присъдят. Документите фактура № 8605 от 18.10.2022г. с платежно нареждане от 19.10.2022г. са били описани в отговора на касационната жалба, но поради пропуск не са били представени в съда. При положение, че ищецът действително е направил разход в производството пред касационната инстанция в размер на платеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и при положение, че касационната жалба на ответника не е била допусната до разглеждане, би било справедливо този разход на ищеца да бъде възстановен. Дружеството „Застрахователна компания Лев инс“ АД не е дало отговор по молбата. Подадената молба за изменение (допълнение) на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването. По същество молбата е неоснователна. Съгласно мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, а съгласно т. 11 от решението – претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски (чл. 81 от ГПК), което е и в касационното производство. С оглед приетото в Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2013г. относно разноските, за да бъдат присъдени разноски в касационно производство, приключило с недопускане на касационно обжалване, разноските трябва да са били поискани и установени като извършени до приключване на закритото заседание по чл. 288 от ГПК. В този смисъл е каузалната практика на ВКС (напр. определение № 379 от 19.11.2018г. по т.д. № 793/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 84 от 08.03.2022г. по гр.д. № 1723/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 241 от 16.06.2022г. по гр.д. № 3105/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 708 от 29.09.2023г. по т.д. № 2310/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). В случая от Г. Я. К., насрещна страна в касационното производство, е било поискано присъждането на разноски за адвокат по чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, но до 01.11.2023г., датата на постановяване на определението по чл. 288 от ГПК по делото, такива разноски не са установени (доказани) като направени. Доказателства за уговаряне и плащане на адвокатско възнаграждение са представени едва с молбата на страната по чл. 248 от ГПК. Поради това искането за изменение (допълнение) на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските следва да бъде отхвърлена. Разноските за адвокатско възнаграждение не са своевременно доказани като направени. Воден от горното съдът