Определение № 777 от 10.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3614/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на ЕТ В. П. П., упражняващ търговска дейност под фирма „ Л.- В. П.”, [населено място] против разпореждане на Пловдивския апелативен съд от 30.10.2014 год., с което е оставено без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение на същия съд № 617 от 27. 10.2014 год., по в.т.д. № 1065/2014 год., в частта относно присъдените му с него деловодни разноски в размер на 2 195.00 лв.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.404, т.1 ГПК, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна [фирма], гр. София в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по основателността и. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ, съгласно чл.407, ал.1 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За да постанови обжалваното разпореждане решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е приел, че в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по отговорността за деловодните разноски за въззивното производство въззивното решение има характер на определение, което не е влязло в сила и следователно чл.404, т.1 ГПК по отношение на същата е неприложим. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежи само невлязлото в сила осъдително въззивно решение, с което въззивният съд се е произнесъл по същество на спора. В този см. правото на принудително изпълнение не се разпростира по отношение на присъдените със същия въззивен съдебен акт деловодни разноски, който в тази си част, както законосъобразно е приел и Пловдивския апелативен съд, има характер на определение, което не е влязло в сила. Ответникът по частната жалба не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС,ТК не дължи произнасяне по отговорността за тях. Водим от гореизложеното състав на второ търговско отделение на ВКС