Определение № 104 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2514/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Е. К. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Д., с искане за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта му за разноските. В молбата се сочи, че съдът е допуснал грешка, като неправилно е приел, че не са представени доказателства за размера и реалното извършване на разноски за касационното производство, тъй като по делото такива са представени. Ответната страна по искането Д. И. Й., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Ц. С., в отговор на искането счита, че не са налице основания за поправка на очевидна фактическа грешка. Установява се по делото, че в отговора на касационната жалба ответницата К. прави искане за присъждане на направените за касационното производство разноски, като представя пълномощно за адв. Д. да приподпише отговора на касационната жалба и да представлява ответницата в образуваното касационно производство. С допълнително заявление, наречено „справка за разноски по чл. 80 ГПК”, получено след образуване на касационното производство, но преди датата на закритото заседание по чл. 288 ГПК, ответницата представя фактура за заплатено за изготвяне на отговор на касационната жалба адвокатско възнаграждение от 1000 лева. К. съд в настоящия си състав с определение № 7 от 4 януари 2018 г. не допусна касационното обжалване на решение № 109 от 29 март 2017 г., постановено по в.гр.д. № 55/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място]. В мотивите на определението се посочи, че не се представят доказателства за сторени пред касационния съд разноски. Искането, независимо от заявеното в него, че е искане за поправка на очевидна фактическа грешка, по същината си представлява искане за изменение на определението в частта му за разноските. Извършването на разноските е доказано, поради което съдът е дължал произнасяне по своевременно направеното искане за присъждането им. Насрещната страна не е заявила претенция за присъждане на по-нисък размер на разноските съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо постановеното определение следва да се измени, като на ответницата в касационното производство се присъдят 1000 лева, заплатени от нея за възнаграждение за адвокат. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,