Определение № 5239 от 16.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 113144/01.10.2025 г. на О. Р. К., срещу разпореждане № 20955/21.08.2025 г. по в.гр.д. № 5663/2023 г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното разпореждане, като излага съображения за неговата неправилност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира, че частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Разпореждането е постановено в хода на администриране на частна жалба вх. № 43120/07.04.2025 г. срещу определение № 5330/18.03.2025 г., с което е била върната касационна жалба на О. К. срещу решение № 1386/10.03.2025 г. по в.гр.д. № 5663/2023 г. на СГС. В мотивите на разпореждането е прието, че изпратено до страната съобщение е прието за редовно връчено при отказ. Посочено е, че с оглед на това, неплащането на държавната такса би създало последващи нежелателни усложнения по делото, като съдът е счел за необходимо да предостави възможност на частния жалбоподател да поиска освобождаване от заплащане на държавна такса. С разпореждането са дадени: указания на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщаването да заяви писмено желание за освобождаване от заплащане на държавна такса и представи декларация за имотно и семейно състояние, по образец, както и указания, че при неизпълнение, следва връщане на частната жалба. В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК са посочени лимитативно определенията на съда, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Процесуална възможност за обжалване е предвидена само за онези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ или са посочени изрично в закона /т. 2/. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК се прилага съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда - чл. 279 ГПК. Обжалваното разпореждане, с което сезираният съд е дал указания на жалбоподателя във връзка с отстраняване на пречки за администриране на подадена от него частна жалба е по движение на делото и не попада сред посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове, които подлежат на самостоятелно обжалване. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а осигурява законосъобразното развитие на процеса, поради което възможността да бъде обжалвано с частна жалба не произтича от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това процесуалният закон не съдържа изрична норма, предвиждаща възможност за подаване на частна жалба срещу това разпореждане, поради което същото не подлежи на обжалване и по силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Евентуалната неправилност на разпореждането, на която се позовава частният жалбоподател, би могла да бъде обект на инстанционен контрол единствено при обжалване на последващ съдебен акт за връщане на частна жалба вх. № 43120/07.04.2025 г. срещу определение № 5330/18.03.2025 г., но не и в самостоятелно производство. По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение