Определение № 4431 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3066/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], против определение № 3073/30.01.2025 г., постановено по адм. дело № 12158/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото и е върната исковата му молба, подадена против АССО, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, причинени от съдебен акт на този съд, и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – София-област, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 11. 06. 2024 г. до 12. 07. 2024 г., изразяващи се в липса на достъп до топла вода в затвора [населено място] в размер на 100 000 евро, които вреди са му причинени от Определение № 1345/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 671/2024 г. по описа на АССО. Г. К. твърдял нищожност на определението и че със същото се нарушават основните му човешки права и общностното право на ЕС, съответно се извършват нарушения по чл. 47 ХОПЕС, чл. 6, §1 и чл. 13 ЕКПЧОС във вр. с чл. 5 и чл. 57 КРБ. Посочено е, че Определението на АССО е отменено с Определение № 10385/03.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9249/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение. С исковата молба е поискано и освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ по делото. С оспореното в настоящото производство определение съдът приел, че Г. В. К. не разполага с доходи, поради което следва да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса по делото. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ по делото, съдът посочил, че К. е изготвил и уточнил исковата си молба, която се явява редовна, поради което интересите на правосъдието не налагат адвокатска защита съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, поради което искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение. По отношение на исковата молба съдът посочил, че същата е недопустима, защото в случая АССО не е последна инстанция, а определението, от което се претендират вредите, е отменено от ВАС. Поради това, искът е върнат на подателя му. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му. Определението в частта, в която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 препраща към тях. При така изложените доводи, постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Процесното производство пред АССО е образувано по искова молба, по отношение на която съдът приел, че не отговаря на законовите изисквания, поради и което я върнал на подателя като недопустима. Изводът на административния съд за това, че АССО не е последна инстанция по спора, по повод на който е постановено Определение № 1345/04.07.2024 г. по адм. дело № 671/2024 г., поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС, е правилен. В процесния случай горепосоченото определение, от което се претендират вредите, е отменено с Определение № 10385/03.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9249/2024 г. по описа на ВАС. Правилно е посочено и че поради горното, определението не може да се прогласи за нищожно. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертан с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведен единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Следва да се посочи още, че освен това че исковата молба е недопустима поради отмяната на Определение № 1345/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 671/2024 г. по описа на АССО от ВАС, то също така Г. В. К. в така подадения иск не твърди такова съществено нарушение, каквото горната норма изисква. Предвид изложеното, обжалваната част от определението, като валидна, допустима и правилна, следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,