Определение № 977 от 29.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 160/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Алфалинк – БГ“ ЕООД, [ЕИК], гр. София, подадена чрез адв. В. Кантутис, против Определение № 9817 от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 3739/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 35988/11.10.2023г. по описа на АССГ, подадена от „Алфалинк - БГ“ ЕООД, чрез адв. Кантутис, против постановеното по също дело Определение от 11.09.2023 г. за разделяне на образуваното по исковата молба на „Алфалинк – БГ“ ЕООД съдебно производство. Излагат се съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, с аргумента че мотивите на съда относно недопустимостта на инстанционния контрол по отношение на процесното определение в общия случай биха били правилни, но не и в случаите, в които с постановяването му се стига до „сериозно нарушение на закона“, в случая на чл. 2в от ЗОДОВ. Настоява за отмяна на атакуваното Определение и разглеждане по същество на частната жалба против Определение от 11.09.2023 г. на АССГ, по адм. дело № 3739/2023 г. Ответникът по частната жалба не взема становище в дадения му срок. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която актът е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. С Определение № 9817 от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 3739/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 35988/11.10.2023г. по описа на АССГ, подадена от „Алфалинк - БГ“ ЕООД, чрез адв. Кантутис, против постановеното по също дело Определение от 11.09.2023 г. за разделяне на образуваното по исковата молба на „Алфалинк – БГ“ ЕООД съдебно производство. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 213а от АПК, е преценил като процесуално недопустима подадената частна жалба, с аргументи, че оспореното определение, с което е разделено съдебното производство, не прегражда по нататъшното развитие на производството и обжалването му не е допуснат от закон, поради което и по аргумент за противното от чл. 229 ал. 1 от АПК не подлежи на обжалване. В този смисъл е счетено, че е на лице хипотезата на чл.215 т.4 от АПК. Така постановеното определение е валидно и допустимо. По същество същото е и правилно постановено. От данните по делото безспорно се установява, че с Определение от 11.09.2023 г., постановено по адм. дело № 3739/2023 г. по описа на АССГ, е разделено съдебното производство по предявените от „Алфалинк - БГ“ ЕООД искови претенции с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, против Върховния административен съд на Република България и Националната агенция за приходите. Така постановеният съдебен акт правилно е прието от първоинстанционният съд, че не подлежи на касационен контрол. В разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК е регламентирано, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Процесното определение за разделяне на производството по делото не попада в която и да е от двете хипотези на чл. 229, ал. 1 АПК - не прегражда по-нататъшното развитие на производството, а и в закона не е предвидена и изрична възможност за обжалването му, т.е. не е съдебен акт който да подлежи на обжалване. Изложеното налага да се приеме за съответен на закона изводът на първоинстанционният съд, че на основание чл.215 т.4 във вр. с чл.236 от АПК частната жалба против същото е процесуално недопустима за разглеждане. Не може да бъде споделено виждането, че всъщност допустимостта на касационния контрол по отношение на съдебните актове от рода на процесния произтича от аргументи по съществото на повдигнатия въпрос за законосъобразността на действията на съда. А именно такива се излагат в частната жалба. В случая волята на законодателя е била да не предвиди инстанционен контрол спрямо „субективното право на съда да раздели производството“, поради което и няма как в настоящото производство да бъдат обсъждани изложените аргументи в частната жалба. Аргументи в подкрепа тезата на частния жалбоподател не могат да бъдат почерпени и от цитираната от него съдебна практика, доколкото поставеният пред настоящия състав на ВАС за разрешаване въпрос е свързан единствено и само с отговора на въпроса подлежат ли на инстанционен контрол определенията за разделянето на съдебното производство, и същият е отрицателен. Отделно от това следва да се посочи, че преценката на сезирания съд вкл. и относно съвместното разглеждане на всички обективно и пасивно субективно съединени искови претенции с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ не е изключена, напротив изрично е възприета и в цитираното от частния жалбоподател Определение № 4 от 11.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 31/2020 г., 5-членен с-в. Същественото е, че правилността на тази преценка в случаи като процесния, не е включена в обхвата на самостоятелен инстанционен контрол. Или обосновано е прието в обжалваното определение, че Определението от 11.09.2023 г. за разделяне на делото не подлежи на касационно обжалване, съответно че на основание чл. 236, във вр. с чл. 213а ал. 2 и чл. 215 т. 4 от АПК частната жалба против същото е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В обобщение Определение № 9817 от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело № 3739/2023 г. по описа на АССГ като валидно, допустимо и правилно, и нестрадащо от ревеливираните в частната жалба пороци, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение