Определение № 4380 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3843/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД „Алианц България“, срещу протоколно определение от 13.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 158/2022г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството в частта му по насрещната въззивна жалба, подадена от ЗАД „Алианц България“, против решение № 260089 от 22.11.2021г. по гр.д. № 627/2020 г. на Варненския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения, че определението на апелативния съд е очевидно неправилно. Според жалбоподателя съдът е приел, че са налице ограничения в предмета на насрещната въззивна жалба, каквито не са изрично регламентирани в ГПК или друг нормативен акт. Счита, че липсва правна норма, изискваща идентичност на предмета на въззивната и насрещната жалби, поради което въззивният акт е постановен въз основа на несъществуваща правна норма. Моли за отмяна на протоколното определение и връщане на делото на апелативния съд за продължаване на действията по разглеждане на насрещната въззивна жалба. Ответникът „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф. д-р Димитър Стаматов – Варна“ в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът К. Х. В. в писмен отговор също изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение № 260089/22.11.2021 г. по гр.д. № 627/2020 г. Варненският окръжен съд се е произнесъл по главни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявени от К. Х. П. срещу СБАЛАГ „Проф. д-р Д. Стаматов Варна“ ЕООД и по обратен иск с правно основание чл. 435 КЗ, предявен от СБАЛАГ „Проф. д-р Д. Стаматов Варна“ ЕООД срещу ЗАД „Алианц България“. Решението е постановено с участието на третите лица помагачи ЗАД „Алианц България“ и д-р П. М. А.. Главните искове са уважени, както следва: за пълната претендирана сума от 150 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от причинена смърт на детето на ищцата и за сумата в размер на 17 000 лв. от общо претендирани 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от причинената средна телесна повреда на ищцата. Обратният иск е уважен за сумата от 109 700 лв., представляваща премия по покрит риск по застраховка „професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“, при условие, че присъдените суми бъдат изплатени от застрахования СБАЛАГ „Проф. д-р Д. Стаматов“ ЕООД на К. Х. П.. Срещу така постановеното решение са подадени следните жалби: въззивна жалба от третото лице помагач П. М. А. срещу осъдителните части на решението по главния иск, подадена на 23.12.2021 г.; въззивна жалба от СБАЛАГ „Проф. д-р Д. Стаматов Варна“ ЕООД срещу осъдителните части на решението по главния иск, подадена на 30.12.2021 г.; насрещна въззивна жалба от К. Х. П. срещу отхвърлителната част на решението по главния иск, подадена на 16.02.2022 г.; и процесната насрещна въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ срещу решението в частта по обратния иск, подадена на 02.03.2022 г. Апелативният съд е посочил, че въззивното решение в частта по предявения обратен иск не е обжалвано от нито една от страните по спора, а подаването на насрещната въззивна жалба от застрахователя срещу решението по обратния иск всъщност цели да санира процесуалния пропуск за подаване на въззивна жалба. Затова е приел, че насрещната въззивна жалба на ЗАД „Алианц България“ срещу решението по обратния иск е недопустима и с протоколно определение, предмет на настоящата частна жалба е прекратил производството по нея. Постановеното определение е правилно. Когато по делото е предявен обратен иск, разглеждането му винаги е обусловено от произнасянето по главния иск – единствено при уважен главен иск съдът ще преценява основателността на предявения обратен иск. Ответникът по главния иск е и ищец по обратния, а ответникът по обратния иск е и трето лице помагач по главния иск. Те имат самостоятелно право да обжалват и двата иска с въззивна жалба, като срокът за въззивно обжалване е двуседмичен от връчването на решението на страната. Следователно страните по обратния иск имат самостоятелни процесуални права по него, които не са функция от упражняването на процесуалните права на страните по главния иск. Ответникът по уважения обратен иск (и трето лице помагач по главния иск) има интерес да обжалва с въззивна жалба неизгодното за него решение – по уважения главен иск, по уважения обратен иск или и в двете части. В случая препис от първоинстанционното решение е връчен на ЗАД „Алианц България“ на 06.12.2021 г. и от тази дата тече срокът за обжалването му в частта по уважения обратен иск. Неправилни са доводите на жалбоподателя, че насрещната му въззивна жалба е допустима, тъй като е подадена в срока за отговор на първоначалната въззивна жалба. Въззивната жалба на СБАЛАГ „Проф. д-р Д. Стаматов- Варна“ ЕООД е подадена срещу решението в частта по главния иск, а наименуваната „насрещна“ въззивна жалба на ЗАД „Алианц България“ е срещу решението в частта по обратния иск. Първата жалба е подадена от страна в качеството й ответник по главните искове, а „насрещната“ жалба е подадена от страна в качеството й на ответник по обратния иск с доводи, касаещи единствено застрахователния договор между страните и които не са предмет на първоначалната въззивна жалба срещу главните искове с основание чл.49 ЗЗД. Различни са фактите, които подлежат на установяване по тези два иска. Поради изложеното не може да се приеме, че става въпрос за въззивна жалба и „насрещна“ на нея жалба. Застрахователното дружество е следвало да обжалва неизгодната за него част от въззивното решение в установения в чл. 259, ал. 1 ГПК срок. Пропускането му не може да се санира чрез подаването на последваща жалба, наречена „насрещна“. Подобна възможност обезсмисля даденото от процесуалния закон самостоятелно право на страната, която е ответник по обратния иск, да го обжалва с въззивна жалба. В заключение, подадената от страната насрещна въззивна жалба правилно е приета за недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение