Определение № 1248 от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 833/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на община Гълъбово, чрез пълномощник адв. Д. Бакалова – Стоянова, против определение № 1290 от 7.12.2023 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, комисията/ по преписка, вх. № КЗК-688/17.08.2023 г. с което основание чл. 217, ал. 4, във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗОП е оставено без уважение искането на процесуалния представител на възложителя - община Гълъбово за изменение на Решение № 1117/02.11.2023 г., постановено по преписка № КЗК-688/2023 г. в частта за разноските. В частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че КЗК не е аргументирала преценката си за възприетата фактическа и правна сложност на спора. Иска се отмяна на определението на КЗК, като възложените в полза на „СА. И. Е“ ЕООД направените в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 8000.00 лева, като същото да бъде намалено до минималния размер, установен в чл. 8, ал. 2, т. 5, пр. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно, до размера от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Ответникът по частната жалба – „СА. И. Е“ ЕООД, редовно уведомен, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-688/17.08.2023 г. във връзка с постъпила жалба с вх. № ВХР-1530/10.08.2023 г. от „СА. И. Е“ ЕООД срещу Решение № D25799143 от 31.07.2023 г. на кмета на община Гълъбово за определяне на изпълнител в процедура на „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг - проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор за основен ремонт на улици на територията на град Гълъбово“, открита с Решение № F366596 от 02.05.2023 г. С постановеното на основание чл. 215, ал. 2, т. 3 и ал. 3, както и чл. 217, ал. 1 от ЗОП, решение № 1117/02.11.2023 г., Комисията за защита на конкуренцията е отменила като незаконосъобразно решението на възложителя като преписката е върната за продължаване на процедурата. Постановеното по преписката решение е благоприятно за жалбоподателя, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП с т. 3 от посоченото решение в тежест на община Гълъбово е възложено да заплати на „СА. И. Е“ ЕООД направените в производството пред КЗК разноски в размер на направените в хода на производството пред КЗК разноски в общ размер на 12 500 лева от които 8000.00 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на възложителя е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 3, по което е постановено оспореното пред настоящия състав определение. С обжалваното определение № 1290 от 7.12.2023 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка, вх. № КЗК-688/17.08.2023 г. е оставено без уважение искането на процесуалния представител на възложителя - община Гълъбово за изменение на Решение № 1117/02.11.2023 г., постановено по преписка № КЗК-688/2023 г. в частта за разноските. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в минималния им размер, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5, пр. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Комисията е счела, че след направено от страна на жалбоподателя възражение за прекомерност (в деня на откритото заседание на КЗК на 02.11.2023 г.), да намали адвокатското възнаграждение на "СА. И. Е" ЕООД от 9 000 лева с ДДС, на 8 000 лева с ДДС, съответства на действителната правна и фактическа сложност на преписката. КЗК е изложила подробни съображения, че производствата по реда на Глава двадесет и седма от ЗОП ("Производство по обжалване") са без определен материален интерес, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение не следва да се обвързва с прогнозната стойност на съответната обществена поръчка или обособена позиция, а с реално престирани усилия и време. По тези съображения КЗК е приела, че няма основание за изменение на решението по преписка № КЗК-73/2023 г. и възлагане на по-малка сума от присъдените. Обжалваното определение е правилно. Настоящия съдебен състав на Върховния административен съд приема за правилен изводът на КЗК, че в настоящото производство размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. второ от Наредба № 1/2004 г. Направеното от страна на възложителя възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният от жалбоподателя размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 9000.00 лева, не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. Противно на наведените в частната жалба оплаквания, КЗК е извършила дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката, за което е изложила конкретни мотиви, като е посочила, че определеното адвокатско възнаграждение е справедливо. Настоящият състав споделя изложените от КЗК мотиви за неоснователност на искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП и намаляване на възложените разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,