Определение № 2866 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 и чл.309 от ГПК. Образувано е по подадена от И. К. З. молба с вх. № 38429/03.04.2024 г., с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т. 5 от ГПК /съгл. уточнения направени с молба вх.№ 50380/30.04.2024 г./ на определение № 826/01.04.2024 г. по ч.гр.д. №572/2024 г. на Апелативен съд – София и на потвърденото с него определение № 905/22.01.2023 г. по гр.д. № 4988/2022 г. на Софийски градски съд, с което е изменено по реда на чл.248 ГПК определение № 14724/05.12.2022 г. по същото дело и е осъдена И. К. З. да заплати на Ц. Д. П. разноски в размер на 1200 лв. В уточненията към молбата с вх. № 49237 от 26.04.2024 г. и вх. № 59651/27.05.2024 г. има и искане за спиране на изпълнението на определението. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за отмяна за процесуално недопустима по следните съображения: В случая молбата е подадена срещу постановени определения в производство по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 14724/05.12.2022 г. в частта му за разноските. С определението от 05.12.2024 г., СГС е прекратил производството по гр.д. № 4988/2022 г. поради оттегляне на иска. С молба от 06.12.2023 г. ответникът е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което е било уважено с определение № 905/22.01.2023 г. Последното по реда на инстнционния контрол е потвърдено с определение № 826/01.04.2024 г. по ч.гр.д. № 572/2024 г. на Апелативен съд – София Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Атакуваните с молбата определения не попада сред категорията съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Производството по отмяна е извънреден способ, който цели да преодолее формираната сила на пресъдено нещо, поради което е приложим не за всички категории съдебни актове, ползващи се със стабилитет поради неоттегляемост, а само за онези, формиращи сила на пресъдено нещо. В т. 6 на ТР № 7/31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено кои съдебни актове подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК - такива са влезлите в сила решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определенията за прекратяване на производството при направен отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваните определения не подлежат на отмяна, тъй като са изключени от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. След като няма да се образува производство по молбата за отмяна на посочените съдебни актове, не следва да се допуска и исканото спиране на изпълнението им, като молбата по чл.309, вр. чл.282, ал.2 ГПК се остави без уважение. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.