Определение № 4125 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2022 г.

Производство е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 269213 от 20.07.2022 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от В. И. К. и Д. С. К., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение № 1991/19.06.2017г. по гр. д. № 123/2016 г. на Районен съд –Пловдив, с което са отхвърлени предявените от молителите срещу Е. Г. Г. по реда на чл. 422 ГПК искове по чл. 59 ЗЗД за съществуване на вземане в размер на 5 лева, от общо дължими 1800 лева. Молителите твърдят, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не са могли да се снабдят своевременно. Сочат това да е уведомление изх.№ 22Ю-П-870(3)/20.04.2022г., издадено от кмета на район Ю., [община], което са получили на 20.04.2022г. Според молителите в уведомлението се съдържат констатации и изводи, които опровергават тези на решаващия състав на ОС Пловдив, че съществува административен ред за защита на правата им, който изключва субсидиарното приложение на исковата защита по чл. 59 ЗЗД. Ответникът Е. Г. Г. е депозирал становище по молбата в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е на 20.07.2022 г., т. е. в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от датата на узнаване на писменото доказателство - 20.04.2022г. Същата формално отговаря на изискванията на чл. 306 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, и съдържа твърдения за обстоятелства, включени във фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за отмяна. Представено е писменото доказателство, което молителите считат за ново. Или молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, III г. о.