Определение № 10642 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Мегапак Индъстрийс“ ЕООД, с ЕИК 200724952, със седалище в гр. София, чрез процесуалния представител адвокат К. М., подадена против Определение № 19688 от 09.06.2025 г., постановено по административно дело № 2047/ 2025г. на Административен съд- София- град, с което е оставено без уважение искането за отмяна на Определение № 11069/ 31.03.2025г., постановено по настоящето дело, в частта, с която съдът е върнал исковата молба на „Мегапак Индъстрийс“ ЕООД, чрез адвокат К. М., в частта, с която се иска обявяване на нищожността, на основание чл. 128а АПК, на Решение № 1781/ 21.03.2023 г., постановено по административно дело № 14017/ 2019 г. на АССГ и е прекратил производството по делото в тази част. Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. Ответниците- Агенция Митници и Върховен адм. съд не ангажират становище по делото. След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Решаващият съд е установил, че производството е по реда на чл. 128а АПК и е било образувано по искова молба от „Мегапак Индъстрийс“ ЕООД, с със седалище в гр. София, чрез процесуалния представител адв. К. М., срещу Агенция Митници, за обявяване нищожността, на основание чл. 128а АПК, на Решение № 9557/ 21.08.2024 г., постановено по административно дело № 4888/ 2023 г. на ВАС, ІІІ отд., с което е оставено в сила Решение № 1781/ 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 14017/ 2019 г. на АССГ. С Определение № 11069/ 31.03.2025 г. съдът е върнал исковата молба от „Мегапак Индъстрийс“ ЕООД, в частта, с която се моли съдът да обяви нищожността, на основание чл. 128а АПК, на Решение № 1781/ 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 14017/ 2019 г. на АССГ, като прекратил производството по делото в тази част. Определението е връчено на процесуалния представител на ищеца адв. Марков на 08.04.2025 г. С Определение № 16263/ 13.05.2025 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, в частта по исковата молба от „Мегапак Индъстрийс“ ЕООД за обявяване нищожността, на основание чл. 128а АПК, на Решение № 9557/ 21.08.2024 г., постановено по адм. дело № 4888/ 2023 г. на ВАС, ІІІ отд., с което е оставено в сила Решение № 1781/ 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 14017/ 2019 г. на АССГ. С молба от 06.06.2025 г., адв. Марков е направил искане съдът да си отмени Определение № 11069/ 31.03.2025 г., в частта, с която съдът е върнал исковата молба от „Мегапак Индъстрийс“ ЕООД, с ЕИК 200724952, чрез адв. К. Марков, в частта, за обявяване на нищожността на решение № 1781/ 21.03.2023 г., постановено по адм. дело № 14017/ 2019 г. на АССГ, 6-ти състав. Изразил е становище, че основанията за нищожност на решението на АССГ са същите, каквито са и на решението на ВАС и двете решения страдат от едни и същи неотстраними пороци. Решаващият съд е преценил, че така направеното искане за отмяна на съдебното определение от съда, който го е постановил, е неоснователно. В случая, определението, в частта, която се моли да бъде отменена от същия съд, е прекратително, съдът е върнал исковата молба в тази част и съответно е прекратил производството по делото. Това определение не било от категорията на съдебните актове, които могат да бъдат оттегляни от съда, който ги е постановил. Определението е неправилно. Неправилно административният съд е прекратил съдебното производство без да предостави на страната възможност да уточни своето искане, включително с каква процедура сезира съда. Преценката за редовност по чл.213а АПК предхожда преценката за допустимост по чл.215 АПК. След приключването на тези процесуални въпроси се определя функционалния ред, по който ще се разглежда искането/ жалбата. Определението, което е визирано в молбата на дружеството до Административен съд- София град е за връщане на исковата молба в едната й част, т.е. е от категорията на актовете по чл. 229, ал. 1 от АПК, преграждащи хода на производството. Поради неоттегляемостта му, след неговото постановяване съдът не може сам да го отмени- чл.246 ГПК, вр. чл.144 АПК. Допустимо е само поправяне на ЯФГ, допълване, изменение в частта за разноските, или тълкуване (чл.175, чл.176, чл.176а от АПК и чл.251 ГПК ). В случая производството по молбата е прекратено, без същата да е уточнена. Правото на частна/ касационна жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител, съобразно формалните изисквания. Цели се отмяната на определен съдебен акт, който решава въпрос по същество или прегражда хода на съдебното производство- чл.172, чл. 229 от АПК. Адм. съд след сезиране с частна/ касационна жалба, когато констатира липса на ясно волеизявление с конкретно правно обосновано искане, следва с точни и ясни указания да предостави възможност на жалбоподателя да отстрани този порок. При нередовност на оспорването, поправената по реда на чл. 158 АПК, чл. 213а АПК жалба се смята за редовна от деня на нейното подаване- чл. 158, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. В случая от съда не са дадени указания за да се уточни какво е искането и по кой процесуален ред се претендира да бъде реализирано- чл.229 и сл. АПК или чл.237 и сл. от АПК. Първостепенният съд е следвало да остави подаденото искане без движение, като бъдат дадени конкретни указания, касаещи искането спрямо постановеното прекратително определение. Липсата на указания и с това лишаването на страната от възможност да отстрани порока на жалбата, представлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Следва оспореното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав на административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд трето отделение