Определение № 1083 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 584/2023 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Е. Василакис, гражданин на Република Гърция, с която се иска допълване на определение №598 от 27.07.2023г. по т.д.№584/2023г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1907,48 лева, с ДДС. Ответникът „Юробанк България“ АД в писмения си отговор излага доводи за недопустимост и неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С определение №598 от 27.07.2023г. по т.д.№584/2023г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., е оставена без разглеждане подадената от „Юробанк България“ АД частна касационна жалба срещу определение №1637/07.02.2023г. по в.ч.гр.д. №90/2023г. на Софийски градски съд. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В отговора на Е. Василакис от 03.04.2023г. на подадената от „Юробанк България“ АД частна касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, но не са представени доказателства за уговарянето и заплащането на такова. Доказателствата са представени от страната с молбата по чл.248 от ГПК, с вх.№13032/19.10.2023г. Съгласно изричната разпоредба на чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Правото на разноски на ответника при прекратяването на производството по делото не е обвързано от причините за прекратяването му - десезиране на съда или недопустимост на иска, за която отрицателна процесуална предпоставка съдът следи служебно. Правото на разноски е основателно при направени разходи за защита след получаване на препис от исковата молба, респ. частната жалба до прекратяването на производството. В случая уговарянето и изплащането на адвокатското възнаграждение от Е. Василакис, са осъществени в периода след постановяване на определението на ВКС, с което частната касационна жалба срещу определение №1637/07.02.2023г. по в.ч.гр.д. №90/2023г. на Софийски градски съд, е оставена без разглеждане. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. В молбата е инкорпорирано и искане за допълване на определение №1370/20.12.2023г. по ч.т.д.№1720/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по това искане е съставът на ВКС,ТК, постановил посоченото определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,