Определение № 1933 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1137/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. 2011“ Е. срещу решение №6826 от 12.11.2025 г., постановено по в.гр.д. №6030 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-Е въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2761 от 16.02.2024 г. по гр. д. № 11091 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 33 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от дружеството против Н. С. М. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от неверни твърдения, съдържащи се в написана от ответника статия, публикувана на 12.08.2022 г. в интернет страница с домейн www.bivol.bg, озаглавена „Ние ще разтоварваме. 200 мутри тероризират К. А. с фалшиви пълномощни“.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Какво представлява изразът: „В края на май 2022 г. Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Народното събрание е изпратила две писма до изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) Р. С. с искане за обстойна проверка на присвоилите границата фирми „Е. 2011" и „И. Е.."- оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?

2. Какво представлява изразът: „Ние ще разтоварваме", бе посланието на трийсетина яки момчета, които са избутвали служителите на БАБХ на площадката за разтоварване на тежкотоварните камиони на „К. - А.". Формалният повод е наличието на решение на Върховния административен съд (ВАС) за връщането на „Е." на пункта, "оценъчно съждение с негативен подтекст, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация?

3. Представлява ли изразът: „Фалшиви пълномощни и 200 служители. С отстраняването на „батките" и адвокатите на босовете от пункта обаче сагата не е приключила." приписване на престъпление?

4. Какво представлява изразът: „Всеки втори лимон е влизал с пестициди. 50% от лимоните и 12%-15% от пиперите, които постъпват на К.- А. от Република Турция в настоящите дни, се връщат поради завишеното количество пестициди, става ясно от данните на БАБХ" - съобщаване на факти или изразяване на мнение?

5. Какво представлява изразът: „По този начин, империята от свързаните с Т., А. и К. дружества наброява поне 53 такива. Връзките на гореспоменатите дружества с Т., А., съпругата на К., а също така с представителите на бившата групировка С. и действащата ПП „Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) на експремиера Б. Б. са най-подробно описани от „Капитал" и BIRD.bg." - съобщаване на факти, изнасяне на информация или изразяване на мнението на автора?

6. В случай че бъде прието, че цитираните по-горе изказвания имат качеството на изразено мнение или съждение, то в такъв случай следва ли в решението си въззивният съд да направи преценка дали те обективно нанасят обида или изнасят клеветнически твърдения за адресата?

7. Противоправни ли са изказванията, направени под формата на съждения или мнения, които обективно изнасят клеветническа информация за адресата? Такива ли са процесните изказвания?

8. Когато клеветническият израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло?

9. Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и позорни и клеветнически твърдения?

10. Съдържат ли процесните изказвания внушения, позорящи твърдения и нападки?

11. Докъде се простира и премината ли е границата на правото на свободно изразяване на мнение?

12. Било ли е упражнено превратно правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България от страна на автора на статията, посредством използването на посочените по-горе изказвания?

13.Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга?

14. Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице и/или приписването на престъпление представляват ли клевета и дали са достатъчни да ангажират отговорността на интервюирания?

15. В обжалваното решение направена ли е преценка на конкретните обстоятелства от съда с оглед установяване дали в случая има баланс между конституционно защитените ценности - свободата на словото и доброто име на гражданите и ако да, правилна ли е била тя?

16. Как се определя границата на допустимия критичен анализ в журналистическо произведение?

17. В каква степен е допустимо да се използват журналистически похвати като преувеличение и засилване?

18. Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква част представлява оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ?

19. Следва ли въззивният съд да обсъди, респ. да мотивира приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните, ако вследствие на въззивната оценка се променя изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение?

20. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

21. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?

Н. С. М. застъпва становището, че няма основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

„Е. 2011“ Е. е предявило срещу Н. С. М. иск за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неверни твърдения в статия, написана от ответника и публикувана на 12.08.2022 г. в интернет страница с домейн https://bivol.bg, озаглавена „Ние ще разтоварваме. 200 мутри тероризират К.-А. с фалшиви пълномощни“. Дружеството е посочило конкретни цитати от тази статия, които по негова преценка са неверни. Изразът „присвоили границата“ създава внушението, че ищцовото дружество е попречило на други фирми да изпълняват същата дейност, което не отговаря на истината. В резултат от изнесените публично неверни твърдения и квалификации, се създава негативна обществена оценка за дейността на дружеството, причиняват се затруднения и дискомфорт при общуване с клиенти, засяга се репутацията и доброто име, оказва се неблагоприятно влияние на търговската дейност и част от партньорите му започват да предпочитат други бизнес партньори.

В отговора на исковата молба ответникът Н. С. М. е оспорил предявения иск. Признал е, че е автор на процесната статия и когато я е публикувал, дружеството е било обект на обществен дебат и в тази връзка е имало преди това други публикации относно работата на дружеството. В предходна публикация е отразено и предлагане на подкуп на заместник- министър. Заявил е, че статията е изготвена професионално и са използвани публични източници, регистри, документи, получени по реда на ЗДОИ и други материали, някои от които са журналистически източници и не подлежат на разкриване. Информацията е проверена за достоверност и за спазване на правилата на журналистическата етика. Изтъкнал е, че има право на свобода на изразяване, гарантирана от националното право и от ЕКПЧ, което включва правото свободно да се разпространява информация.

Първоинстанционният съд е приел, че съгласно трайната практика на ВКС по заведен иск за обезщетяване на вреди от обидни и клеветнически твърдения в печатно издание следва да се посочи в мотивите кои твърдения в публикацията са за факти и кои представляват оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида (т.е. ако осъществяват състав на престъплението обида). Въз основа на тези принципни съображения е счел, че оценките се съдържат в „присвоилите границата фирми „Е. 2011“ и „И. Е.“; „Ние ще разтоварваме“, бе посланието на трийсетина яки момчета, които са избутвали служители на БАБХ на площадка за разтоварване на тежкотоварни камиони на „К.-А.“ и цитираният израз „фалшиви пълномощни и 200 служители“. В израза „с отстраняването на „батките“ и адвокатите на босовете от пункта обаче сагата не е приключила“ се съдържа едновременно и фактическо твърдение за наличие на фалшиви пълномощни, но и оценъчни квалификации в частта, в която участвалите в конфликтната ситуация от страна на ищцовото дружество са наречени „батки“ и „адвокати на босовете“. Съдът е стигнал до извода, че посочените изрази не покриват по съдържание от обективна страна престъплението обида по НК, не само защото обида може да има само по отношение на физически лица, но и защото използваните изрази не са обидни, вулгарни или цинични и нямат за цел да накърнят репутацията на ищцовото дружество, а представляват публицистичен коментар и изразяват авторово отношение по повод на действията на служители на ищцовото дружество и пресъздаденото в статията събитие. В едно демократично общество журналистическите публикации могат да бъдат провокативни, да използват изрази, които съдържат негативна оценка за явления, събития и личности и това само по себе си не е противоправно и помага за обществения дебат по важни за обществото теми, каквато безспорно се явява темата на процесната статия и е същностна част от свободата на словото, след като не се съдържат открито вулгарни и цинични изрази или такива, които да представляват обидни думи по смисъла на НК.

Останалите цитирани изрази в процесната публикация, се отнасят до фактически твърдения по отношение на процесното дружество, а именно: „В резултат на 3-4 дневната блокада, се е образувала опашка от поне 650 хладилни ТИР-а. Граничната полиция многократно отказва да съдейства, понеже ставало дума за „правен спор“; „В края на май 2022 г. ръководената от депутата от „Продължаваме промяната“ М. К. Комисия за превенция и противодействие на корупция към Народното събрание изпраща две официални писма до изпълнителния директор на НАП - Р. С. с искане за обстойна проверка на присвоилите границата фирми „Е. 2011“ и „И. Е.“; „Новият договор на фирмата е в нарушение на забраната на сегашния министър на земеделието И. И., според ревизия, извършена от БАБХ“ пише в сигнала (вижте долу договора за наема, с който „Б.“ разполага)“; „Всеки втори лимон е влизал с пестициди. 50% от лимоните и 12% - 15% от пиперите, които постъпват на К.-А. от Република Турция в настоящите дни, се връщат поради завишеното количество пестициди, става ясно от данните на БАБХ. „Това е при положение, че са декларирани само 1%-2%“, гласят данните на източника ни“; „Оказа се, че вместо 20% за проверка, някои зеленчуци и плодове са проверявани в незначителната си част: 3,98% от лимоните (положителни проби при 2,83%), 10,7% от пипера (положителни проби при 2,29%), 14,66% от мандарините (положителни проби при 7,23%), и 15,9% от нара (положителни проби при 1,59%).“; „Според източниците ни, от 50-те дни, откакто държавата се е опитала да си върне контрола върху лабораторните изследвания на пробите, в бюджета са влезли около 12 млн. лв. Твърди се, че в сезон, през есента и зимата, те ще достигнат 10 млн. лева на месец. Според данните на Х., загубите за държавата от всичките тези дейности достигали 1 млрд. лв.“; „Мрежа от десетки фирми на Т., А. и К.. Най-малко 40-50 са фирмите в най-различни сектори на българската икономика като логистиката, туризма, хазарта и др. са свързани с лицата Т., А. и К.. Това се вижда от пълномощните на адвокатите И. И. С., И. П. В. и С. Г., който се е намирал (вижте видеото) на границата, заедно със спортно облечени момчета, дошли да си връщат товаро-разтоварителната дейност на БАБХ.“; „В пълномощните на собствениците за адвокатите им (вижте документите) има имената на Т., А., К. и съпругата на К. - С. К.. Това доказва връзката на предприятията на „К. А.“ и още една империя от фирми в различни сектори, с трите лица“ и „По този начин империята от свързаните с Т., А. и К. дружества наброява поне 53 такива. Връзките на гореспоменатите дружества с Т., А., съпругата на К., а също така с представители на бившата групировка С. и действащата ПП „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) на експремиера Б. Б. са най- подробно описани от „Капитал“ и BIRD.bg.“. Първоинстанционният съд е приел, че е било в тежест на ищеца да докаже неверността на тези факти, което не е сторил. На свой ред ответникът е провел насрещно доказване, че голяма част от фактическите твърдения в процесната статия отговарят на данни от официални държавни проверки и събрани данни в резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Така например, твърдението в статията, че процесният договор е сключен в нарушение на забраната на министър на земеделието И. И. отговаря на обективната действителност, което се установява от представеното копие от Заповед № Р.-1234/15.12.2021 г., с която се забранява сключване на граждански договори за разпореждане с имущество или поемане на финансов ангажимент, с изключение на договори за обществени поръчки. Заедно с това изнесената информация цитира сигнал, което е посочено и в публикацията, който сигнал също е приложен по настоящото дело. От показанията на разпитания свидетел И. Х. се установява, че действително в период около 1 месец непосредствено след встъпване па държавата във функциите по разтоварване и лабораторен контрол на границата, е имало образувана опашка от около 550 хладилни тира по границата, което потвърждава и изнесените в процесната публикация за близък период от време (август 2022 г.) данни за струпвания на тирове по границата. Твърденията, че отговорност за струпванията по границите тирове е на ищцовото дружество, както и за представени фалшиви пълномощни от представители на ищцовото дружество, се съдържат в процесната жалба сигнал на И.Д. началник отдел на ГИП „К. А.“, която е приложена по настоящото дело и е обективирина като факсимиле към процесната публикация. Твърденията за пропуснати ползи на държавата от осъществяване на дейността от частното дружество на границата, направени в процесната статия, се потвърждават от представения като доказателство по делото отговор по запитване изх. № В.-53/29.07.2022 г. на министъра на земеделието и се съдържат в коментираната журналистическа публикация от 05.07.2022 г. във вестник „Сега“ със заглавие „Агенцията по храните окончателно спечели битката с „Е. 2011“, а в статията се посочва, че изводът, че загубите за държавата от осъществяване на всичките тези дейности от частната компания достигали 1 млрд. лв., е получена от данни от заместник-министъра на земеделието по времето на написване на статията Х., поради което в тази част се съдържат чужди фактически твърдения, различни от автора на статията, като е посочен и източникът им. Твърденията, че заради некачествени лабораторни изследвания от страна на ищцовото дружество в страната са минавали продукти със завишено количество пестициди (макар и да не се посочват конкретните стойности, описани в процесната статия) се съдържат в доклад вх.№ ВД-2277/29.06.2022 г. на БАБХ, представен по делото. Поради това в крайна сметка съдът е счел, че цитираните твърдения в процесната статия не представляват противоправно поведение от страна на ответника, тъй като истинността на голяма част от тях се потвърждават от различни източници.

Относно твърденията в процесната статия, че ищцовото дружество е свързано „с лицата Т., А. и К.“ съдът е отбелязал, че такива се съдържат в няколко предходни публикации в „Б.“ (от дата 27.05.2022 г. със заглавие „Интереси на Т. и ГЕРБ в „златните“ гьол, паркинг и лаборатория на ГКПП „К. А.“) и „Капитал“ (публикация от дата 01.07.2022 г. със заглавие „К. А.“: Без граничен контрол“), които са приложени по делото. В процесната статия има позоваване на данни именно от тези медии, а също така се посочва по какъв начин авторът стига до извода за връзката между ищцовото дружество и тези бизнесмени.

С тези мотиви съдът е обобщил, че в крайна сметка процесната публикация представлява добросъвестно извършено журналистическо разследване, което се основава на широка фактическа база от източници, голяма част от които са посочени в самата статия, а друга част са представени по делото, въпреки че журналистите имат право да запазят в тайна своите източници на информация. Значителна част от представените в статията данни и твърдения се основават на предходни публикации в медиите или на официални източници на информация от държавни институции по реда на ЗДОИ, поради което е налице добросъвестност при работа с източниците и изнасяне на данните от страна на журналиста, автор на статията. Ето защо, дори част от данните да са неверни, няма вина у журналиста, автор на статията. Съдът е добавил също, че според решение № 47 от 10.09.2010 г. на ВКС, II т.о., по т.д. № 625/2008 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, присъждането на обезщетение за неимуществени вреди по правилото на чл.52 ЗЗД на юридическо лице - търговец е лишено от основание в закона. Ето защо Софийският районен съд е отхвърлил предявения иск.

Дружеството е обжалвало първоинстанционното решение, излагайки съображения, че изнесената от ответника информация е невярна, а целта на статията е била да се накърни търговското име и репутацията на дружеството и да бъде то увредено. Оспорило е, че е присвоило границата и е предизвикало блокада на ГКПП К. А.-К., че в резултат от контрола на хранителни продукти държавният бюджет да е бил ощетен.

Софийският градски съд е изложил подробни мотиви относно възприетата фактическа обстановка и е формулирал детайлно своите правни изводи. Установил е, че на 12.08.2022 г. в интернет страница с домейн www bivol bg е публикувана статия, озаглавена „Ние ще разтоварваме - 200 мутри тероризират К. - А. с фалшиви пълномощни“, чиито автор е ответникът. Точен цитат от статията са следните изрази, възприети от ищеца като клеветнически и обидни:

1. „Присвоилите границата фирми „Е. 2011“ и „И. Е.“;

2. „Ние ще разтоварваме“, бе посланието на трийсетина яки момчета, които са избутвали служители на БАБХ на площадка за разтоварване на тежкотоварни камиони на „К. - А.“;

3. „В резултат на 3-4 дневната блокада, се е образувала опашка от поне 650 хладилни ТИР-а. Граничната полиция многократно отказва да съдейства, понеже ставало дума за „правен спор“;

4. „фалшиви пълномощни и 200 служители. С отстраняването на „батките“ и адвокатите на босовете от пункта обаче сагата не е приключила“;

5. „В края на май 2022 г. ръководената от депутата от „Продължаваме промяната“ М. К. Комисия за превенция и противодействие на корупция към Народното събрание изпраща две официални писма до изпълнителния директор на НАП - Р. С. с искане за обстойна проверка на присвоилите границата фирми „Е. 2011“ и „И. Е.“;

6. „Новият договор на фирмата е в нарушения на забраната на сегашния министър на земеделието И. И., според ревизия, извършена от БАБХ“ пише в сигнала (вижте долу договора за наема, с който „Б.“ разполага)“;

7. „Всеки втори лимон е влизал с пестициди. 50% от лимоните и 12% - 15% от пиперите, които постъпват на К.-А. от Република Турция в настоящите дни, се връщат поради завишеното количество пестициди, става ясно от данните на БАБХ. „Това е при положение, че са декларирани само 1%-2%“, гласят данните на източника ни“;

8. „Оказа се, че вместо 20% за проверка, някои зеленчуци и плодове са проверявани в незначителната си част: 3,98% от лимоните (положителни проби при 2,83%), 10,7% от пипера (положителни проби при 2,29%), 14,66% от мандарините (положителни проби при 7,23%), и 15,9% от нара (положителни проби при 1,59%).“;

9. „Според източниците ни, от 50-те дни, откакто държавата се е опитала да си върне контрола върху лабораторните изследвания на пробите, в бюджета са влезли около 12 млн. лв. Твърди се, че в сезон, през есента и зимата, те ще достигнат 10 млн. лева на месец. Според данните на Х., загубите за държавата от всичките тези дейности достигали 1 млрд. лв.“;

10. „Мрежа от десетки фирми на Т., А. и К.. Най-малко 40-50 са фирмите в най-различни сектори на българската икономика като логистиката, туризма, хазарта и др. са свързани с лицата Т., А. и К.. Това се вижда от пълномощните на адвокатите И. И. С., И. П. В. и С. Г., който се е намирал (вижте видеото) на границата, заедно със спортно облечени момчета, дошли да си връщат товаро-разтоварителната дейност на БАБХ.“;

11. „В пълномощните на собствениците за адвокатите им (вижте документите) има имената на Т., А., К. и съпругата на К. - С. К.. Това доказва връзката на предприятията на „К. А.“ и още една империя от фирми в различни сектори, с трите лица“; и

12. „По този начин империята от свързаните с Т., А. и К. дружества наброява поне 53 такива. Връзките на гореспоменатите дружества с Т., А., съпругата на К., а също така с представители на бившата групировка С. и действащата ПП „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) на експремиера Б. Б. са най - подробно описани от „Капитал“ и BIRD.bg.“.

Статията е с основна тема дейността на дружеството ищец на ГКПП К. А. - К. и е по повод ситуация на пункта от началото на м. 08.2022 г., когато на място се явили официални лица. Според материала на пункта се образувала 3-4 дневна блокада - опашка от поне 650 хладилни ТИР-а, като авторът сочи, че граничната полиция отказвала да съдейства на БАБХ заради правен спор. В статията са публикувани измежду текста множество снимки на хора и документи, както и на подаден сигнал от И.Д на отдел ГИП К. - А. от 03.08.2022 г. Последният сигнал - жалба е поместен като снимка и на множество места в статията е цитиран или преразказан точно. Излага се в статията, че служители на 4 фирми са блокирали достъпа на служителите на БАБХ до товарно - разтоварната дейност, като последвало идването на жандармерията на граничния пункт. Налице са данни, че пълномощните, представени от ищеца, са фалшиви, според писмото - сигнал. Твърди се, че служителите на БАБХ са възпрепятствани, а документите не били изрядни. Стигнало се до изчакване на МПС на границата. Съдържат се в материала и твърдения, че ищецът държи помещения под наем на пункта. Изнесени са данни за лаборатория на пункта със скъпо специализирано оборудване, “вероятно“ собственост на ищеца, както и че всеки втори лимон е влизал в България с пестициди. Следват данни, които авторът твърди да е почерпил от БАБХ. Следват още снимани документи и изложение относно множество дружества и тяхната свързаност.

Въззивният съд се е позовал на принципните съображения, че основателността на иска предполага сочените от ищеца засегнали го твърдения да са по своя характер клеветнически по смисъла на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК. Клевета представлява разгласяването на невярно, неотговарящо на обективната действителност, позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт относно увредения, който да е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Клеветническото твърдение засяга обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността и доброто име на човека в обществото. Дали дадено разгласено обстоятелство е по характера си опозоряващо е предмет на изследване по всеки конкретен казус предвид начина на поднасяне на информацията, нейния характер и моментното състояние на обществените отношения. За да е клеветническо, твърдението освен позорящо следва да е и невярно - да не отговоря на обективната действителност. В тежест на ответника съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че твърденията в статията са истина. Твърдението трябва да е освен невярно и позорящо и поднесено от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за фактите. Необходимо е разгласяващото лице да претендира, че знае обстоятелствата да са реализирани в обективната действителност и да са верни. Според практиката на ВКС /решение № 557 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1599/09 г. на I. ГО/ отговорността за отразени чужди твърдения се изключва, когато източникът им е посочен и в текста коректно са предадени дадените сведения. Става дума за случаи, при които изложените в публикувания материал факти безспорно възпроизвеждат казаното от посочените в материала лица пред автора на материала. Съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са посочени в статията, и в текста коректно е предадена дадената от тях информация.

Според чл. 39, ал. 1 КРБ всеки има право да изразява мнение и да го разпространява писмено, а съгласно чл. 40, ал. 1 КРБ печатът не подлежи на цензура и всеки има право да търси, получава и разпространява информация /чл. 41, ал. 1 КРБ/. Свободата на словото обаче не е абсолютна. Тя се разпростира до посочените в самата КРБ предели, а именно доброто име и правата на другите граждани - чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. второ КРБ. Въпросът за границата между свободата на словото и правата на гражданите се решава след конкретна преценка на фактите по делото. Според решения № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III ГО, № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., I ГО и № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г. на IV ГО не е противоправно разгласяването на обстоятелства, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост или занятие. Свободата на мнение не бива да бъде използвана, за да се вреди на доброто име. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване или публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.

Въз основа на тези общи принципни съображения въззивният съд е достигнал до своите правни изводи. На първо място е счел, че преди публикуването на статията са изнесени в общественото пространство други подобни материали относно значим за обществото и актуален въпрос, а именно контрола на границата с Турция и изследването на храните на границата. Във в-к “Сега“ е публикувана статия от 19.06.2022 г. и от 05.07.2022 г. относно наетите помещения и анализите на стоките на пункта. В сайта bird е публикувана преди процесната статия друга такава относно контрола на границата. Представена е и статия от в - к Капитал от 01.07.2022 г., озаглавена “К. - А. - БезГраничен контрол“. В самата процесна статия надлежно са цитирани материалите от сайта bird и от вестник Капитал.

В статията е извършен отчасти авторов анализ на факти от действителността, а в останалата си част статията пресъздава дословно съдържанието на молба - сигнал от И.Д. на ГИП “К. А.“ от 03.08.2022 г., както и се позовава на предходно публикуваните материали в сайта bird и във вестник „ Капитал“. Статията е публикувана в разгара на обществения дебат относно начина на извършване на дейността на ГКПП К. А. - К. през м. 08.2022 г. В едно демократично общество журналистите в рамките на добросъвестно упражняване на свободата на словото имат право да публикуват критични и неблагоприятни за определено лице материали във връзка с важен за обществото въпрос. Според практиката на ВКС/ решения № 484 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2009 г. III ГО, № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., I ГО и № 62 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г. на IV ГО/ не е противоправно разгласяването на обстоятелства, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост или занятие.

На второ място въззивният съд е посочил, че ответникът журналист е провел предварително журналистическо разследване относно изнесеното в статията. Видно от писмо от 29.07.2022 г./дата преди публикуване на материала/ ответникът е отправил запитване до M3 относно изнесеното в статията. Запитването е било относно пробите, взимани на границата от храните и фуража и начина на провеждане на граничния контрол. С писмото на ответника са изпратени горецитираните заповеди относно договора за наем. Също така на 07.07.2022 г. на ответника от МФ, Агенция “Митници“ е изпратено решение за предоставяне на достъп до обществена информация; разрешен е достъп до такава информация по ЗДОИ. Към отговора на исковата молба ответникът е представил множество документи, приети като доказателства, голяма част от които са цитирани, а и поместени като снимки на документ в самата статия - сигнала от 03.08.2022 г., декларация по ЗТР, пълномощни, справка от ТР. Ответникът е почерпил информация и източниците на последната са цитирани в статията.

На трето място, в значителна степен статията цитира дословно сигнал — жалба от 03.08.2022 г. Сочи се в този сигнал, че дейността на БАБХ и граничният контрол на ГКПП К. А. - К. били затруднени от служители на ищеца, понеже последният не представял надлежни доказателства за представителство на търговеца. Според сигнала липсвали оригинал и заверено копие от договор за представителство пред БАХБ; били представени 17 документа за внос без изискуеми реквизити; съществували съмнения за неверни документи. Според сигнала до представянето на изрядни документи БАБХ не може да извърши проверка и се стига поради смущение на процесите на границата до изчакване и струпване на МПС на границата. Сочи се в сигнала, че при опит на служители на БАБХ да обработят превозните средства служителите не са допуснати до местата за разтоварване, което възпрепятства граничния контрол. Сигналът е цитиран на няколко места в статията дословно. В тази част на материала/ а именно по пункт № 4 - „фалшиви пълномощни“/ изнесеното в статията не може да ангажира деликтната отговорност на ответника и поради това, че той дословно цитира казаното от друг. Отговорността за отразени чужди твърдения се изключва когато източникът им е посочен и в текста коректно са предадени дадените сведения. В случая е поместено посоченото в сигнала, който пък дава сведения за нередовни документи.

На четвърто място, в останала си част статията макар да съставлява авторско изложение и анализ на факти от обективната действителност от автора -ответник, то не се установява изнесеното да е невярно - да не отговаря на обективната действителност. Представени са доказателства, че голяма част от фактическите твърдения в процесната статия отговарят на данни от официални държавни проверки и сведения в резултат на проведено журналистическо разследване.

По пунктове № 2, 3, 6, 7, 8 и 11 въззивният съд е констатирал, че фактическите твърдения в процесната статия отговарят на данни от официални държавни проверки и събрани данни в резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Относно изложеното, че “новият договор на фирмата е в нарушения на забраната на сегашния министър на земеделието И. И.(вижте долу договора за наема, с който „Б.“ разполага)“ то следва да се посочи, че в тази връзка в статията е цитиран, а и сниман, документ относно извършена проверка по сигнал, приложен по делото. В този документ се сочи, че пробите на стоката се извършват в недържавна лаборатория/нещо, което ищецът не оспорва/, която работи за целите на пункта /което се установява и от доклад на M3 от 02.04.2022 г./ и че според договора за наем под наем се отдават помещенията без по-особени уговорки. Така в статията е цитиран официален документ, пресъздаден дословно, а и е видно от договора за наем, че той действително е за наем на помещения и използването им по “предназначение“ /чл. 7, ал. 3/. Действителният смисъл на този пасаж от статията е, че във връзка с договора за наем съществува лаборатория. Авторът се позовава на официален доклад относно това дали дейността по поддържане на лаборатория е в съответствие на уговореното в договора за наем. Така изнесената информация относно наличието на лаборатория не е невярна.

Установено е било по делото и че действително на граничния пункт в недалечен момент от публикуване на статията е имало блокада и се образувала опашка от поне 650 хладилни ТИР-а. Това е видно от публикуваните преди това статии, от сигнала от 03.08.2022 г., според който дейността на официалния граничен контрол е била сериозно затруднена, както и от показанията на свид. Х.. Несъгласието относно товарната дейност между служители на ищеца и служители на БАБХ на пункта също се установява по делото, а и не представлява позорящ факт. Разпитан свид. Х. дава показания, че през м. 05.2022 г. се установило, че на ГКПП К. А. — К. има помещения с променено предназначение. На границата са присъствали представители на фирми, които нямали право да извършват дейност. Лабораторията е въвеждала огромен брой документи, а се установило и че три пестицида не се изследват. Терминалът за проверка на фуражи бил с изцяло сменено предназначение - там имало каси на фирми с касови апарати. Била извършена оценка, че делегираните дейности е възможно да се извършват и от държавата. Свидетелят сочи, че имало опашка от камиони от турската страна, била влошена пропускателната дейност на пункта. Постъпила е информация, че испанските власти проверяват част от пратките от България поради съмнения. Голямото натрупване на камиони е било по време на действията по установяване на лабораторията и преместването на анализите в друга лаборатория. Освен това пунктът е бил тесен и и камионите се запушвали един друг, работели само две рампи. След 20.05. са били спрени дейностите по лабораторен контрол и товаро- разтоварване, а останала дейността по документално представяне на товари от ищеца. По този начин е установено по делото, че за периода, за който изнася сведения статията, на ГКПП К. А. - К. е имало сериозно забавяне на преминаването на камиони. Не са изнесени неверни твърдения в материала. В статията е цитиран сигналът, според който нередностите по документите са само един от факторите, довел до това.

Анализирайки трите броя констативни протоколи от дати 22.05.2022 г., 22.07.2022 г. и от 02.08.2022 г., съставени от нотариус, въззивният съд е счел, че съдържанието им не разколебава извода на съда за достоверността на изнесеното по пункт 2 от статията.

Според съда не е доказано, че фактическите твърдения по пункт 7 и 8 относно зеленчуците, внесени в страната съставляват клевета.

Във връзка с твърденията в статията въззивният съд е посочил също, че се установява от доклади на M3, БАБХ от 02.04.2022 г. и от 09.06.2022 г. за съществуването на такава лаборатория; че в нея са изпитвани храни; че клиент на лабораторията е ГКПП К. А. - К.; че пробите се взимат от инспектор в присъствие на оператора - служители на ищеца; че е извършен контролен анализ от Национална референтна лаборатория в София - анализ на входящо-изходящия дневник на лабораторията и на протоколите за изпитване. Според контролния анализ е налице относно пробите, предадени в края на деня и за които изпитването приключва на следващия ден, системно посочване на невярна дата на предаване на инспектор “Здравен контрол“. Според втория доклад пробите са пристигали в лабораторията през 10 минути, което е твърде кратко за разтоварване, взимане на проба и изготвяне на акт от инспектор. Установило се е, че за дълъг период от време не са подновявани калибрационните криви. Също така според доклада в протокола за взимане на проби в определена графа от инспектор се попълва не номер, а номер на препратка към нормативен акт, което прекъсва проследимостта. Според доклада в лабораторята не се извършва изпитване на три вида пестицидни остатъци. Посочено е, че лабораторията е работела на почти максимален капацитет без прекъсвания в голям период от време.

По твърденията в статията по пункт 11 въззивният съд е посочил, че са цитирани източниците, от които е почерпил информация авторът, а и в самата статия е снимано пълномощно с посочени имена в него. То е приложено и по делото като доказателство. Също така вписването на имена в пълномощно не е позорящо. Твърдението по пункт 5 за изпращане на писма между институциите също не е позорящо.

По пунктове 9, 10 и 12. въззивният съд е констатирал, че в тази част статията пресъздава съдържанието на посочени коректно източници, а и анализът относно това какви приходи биха могли да постъпят в бюджета, които приходи са хипотетични и при наличие на определени условия и само по себе си не е позорящо фактическо твърдение.

Със статията не се приписва извършването на престъпления. Престъплението “присвояване“ е с напълно различен фактически състав и в статията този израз е използван в неюридически смисъл.

Относно обидните твърдения, съдържащи се частично по пунктове 1, 2 и 4, а именно “присвоилите границата“, “трийсетина яки момчета“, „батките“ въззивният съд е счел, че дружеството като юридическо лице не би могло да понесе неимуществени вреди от обида. Също така изразите “присвоилите границата“ и “трийсетина яки момчета“ са плод отчасти и на използването на незабранен журналистически похват - преувеличение и засилване, като не е премината границата на допустимия критичен изказ. Не са използвани вулгарни или цинични изрази.

От така изложеното съдържание на въззивното решение не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност. Според изложението очевидната неправилност се изразява в необоснованост, която била нарушение на основните логически, опитни и общоприложими правила при формиране на правните изводи. Необосноваността обаче е порок на решението, който може да се преценява едва след допускане на касационно обжалване, а само от съдържанието на решението не се констатират груби нарушения на логически правила, които евентуални нарушения всъщност не са конкретизирани от касатора.

Формулираните от въззивния съд мотиви са изчерпателни, съдържат подробно обсъждане на събраните по делото доказателства и на доводите на страните и представляват разглеждане на спора по същество, поради което по поставените от касатора процесуални въпроси/19, 20, 21/ въззивният съд е процедирал в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС.

Невярно е твърдението на касатора, че въззивният съд не се е съобразил с указанията, съдържащи се в практиката на ВКС/например в решение № 85/23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на IV ГО/, които изискват съдът да посочи кое от съдържанието на статията представлява твърдение за факти и кое – оценка на фактите. Целта на това разграничение е, че на проверка на истинност подлежат фактическите твърдения, а оценките не подлежат на такава проверка. Това не означава, че например в едно или няколко изречения и изрази от статията не могат да се съдържат едновременно изложения на факти и оценъчни съждения, а само определя кръга от факти, които трябва да се установят и оценки, за които се проверява само доколко са обидни и позорящи. По този начин е постъпил и въззивният съд-ясно е посочил кои са фактите и кои са журналистическите оценки. Ето защо разрешенията на съда по 13, 18 въпрос и по въпроси от 1 до 5 не са в противоречие с практиката на ВКС и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.

Другите въпроси на касатора поставят проблемите за оценката на съжденията и отговорността на журналистите за техните публикации с оглед границите на свободата на словото. В цитираните решения № 209 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2013 г. на III ГО, № 404 от 13.07.2010 г. на ВКС, № 73 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 679/2023 г. на II ГО по гр. д. № 907/2009 г. № 7 om 4.VI.1996 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. N 1/96 г., № 15 от 28 септември 1993 г. по к.д. № 17/93 г. на Конституционния съд № 15 от 28 септември 1993 г. по к.д. № 17/93 г. на Конституционния съд и др. е прието, че свободата да се изразява мнение е основно право с изключително значение за демократичните процеси, но не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго/чл.39, ал.2 от Конституцията/ и не следва да се допуска злоупотреба с това право/ чл. 57, ал. 2 от Конституцията/. В случая касаторът твърди, че ответникът е накърнил доброто име на дружеството и е злоупотребил с правото си свободно да изразява мнение. Понятията като „клевета“, „обида“ и „набеждаване в престъпление“, които са използвани във въпросите на касатора, касаят физическите лица и са неприложими по отношение на дружеството. Ограниченията на правото на свободно изразяване следва да бъдат прилагани и при съобразяване с обществения интерес от осъществяване на журналистическата дейност, която винаги, независимо доколко използваните изразни средства са подходящи, формира дебат по значими за обществото въпроси. Затова практиката на ВКС изисква от журналиста добросъвестна проверка на неблагоприятните за другиго факти, преди да ги разпространи. Правното значение на тази проверка е, че когато въпреки извършването и фактите се окажат неверни, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите/ решение № 85/23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на IV ГО/. Освен това, когато твърденията изхождат от други лица, които са посочени от автора на публикувания материал и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, няма основание за ангажиране отговорността по чл.45 от ЗЗД на автора/решение № 557/28.01.2011 г. по гр.д. № 1599/2009 г. на III ГО/. С тази практика се е съобразил въззивният съд, като е приел, че публикацията е резултат от добросъвестно журналистическо разследване и в нея се сочат коректно другите източници на информация/включително от държавни органи/, на които ответникът се е позовал, поради което той не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД. Факти, от които може да се установи, че журналистът е публикувал статията не с цел да информира обществото, а с друга цел, касаторът нито е изтъкнал, нито е доказал. Ето защо твърдяната злоупотреба от страна на ответника с правото на свободно изразяване не е налице. По тези съображения настоящата инстанция приема, че и по останалите въпроси касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение