Определение № 158 от 08.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2019 г.

Производството е с правно основание чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от А. М. М. от [населено място] молба за отмяна, с вх.№ 5033785 от 26.02.2019г. по описа на СРС, на окончателно въззивно решение № 7315 от 23.11.2018г. по гр.д. № 12981/2018г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение на СРС по гр.д.№ 32016/2018г. в частта досежно издадената заповед по чл.15 ал.2 от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ с наложени защитни мерки и предупреждение за последиците по чл.21 ал.2 ЗЗДН, наложена е на Д. Н.-К. и П. К. глоба от по 200лв.и са осъдени двамата да заплатят по сметка на СРС сума от по 25лв., разноски и вместо това е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на А. М. за издаване на заповед за съдебна защита срещу Д. Н.-К. и П. К. и е постановен отказа за издаване на заповед за съдебна защита, с която на ответниците да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1 ЗЗДН, като е оставено без уважение и искането на молителя за присъждане на разноски. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор от Д. Н.-К. и П. К.. Считат молбата за отмяна за нередовна поради липса на конкретно посочени основания по чл.303 ГПК и изложени доводи във връзка с тях, като оспорват и нейната основателност. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение на като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за отмяна за недопустима поради следното: Съгласно т.10 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, при преценката си по чл.307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна, съдът в закрито заседание следва да извърши проверка: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е приклузивният срок за подаването й и дали е редовна. В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че атакувания акт не подлежи на отмяна. Съдът е сезиран с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по налагане на защитни мерки по Закона за защита от домашно насилие, което не е исково. Съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр.д.№1/77г.на Пленума на ВС, от естеството на института следва, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на присъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Настоящият случай не е такъв. Съгласно чл.1 от Закона за защита от домашно насилие, с него се уреждат правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане. Производството започва по молба на пострадалото лице и е свързано с осигуряване и налагане на мерки за защита. Същото не цели разрешаване на правни спорове. Доколкото редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост за която съдът следи служебно, условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, се налага оставянето й без разглеждане. Мотивиран от изложеното, на основание чл.307 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение