Определение № 60231 от 26.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 140/2021 г.

Предявените искове са с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване за нищожно на арбитражно решение № 167 от 26.02.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 167/2010г. на арбитър Бисерка Газдова, евентуално за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА. Ищцата В. И. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. З. В. поддържа становище, че арбитражното решение е нищожно поради постановяването му в противоречие с чл. 19 ГПК поради въведената със ЗИДГПК /ДВ, бр. № 8 от 24.01.2017г./ забрана за разглеждане на потребителски спор от арбитраж. Твърди, че е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП като лице, сключило с ответника договор за кредит извън рамките на някаква търговска или професионална дейност. Ищцата се позовава на разпоредбата на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./, чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ и решение № 9 от 24.10.2002г. по конст. дело № 15/2002г. на Конституционния съд на Република България. По отношение на евентуално съединения иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА ищцата поддържа, че не е била уведомена за арбитражното производство, поради което не е могла да вземе участие в процеса и да осъществи правото си на защита. Ищцата моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител поради затрудненото й материално положение – чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответникът „Профи Кредит България ” ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. П. оспорва предявените искове и прави възражение за тяхната недопустимост поради това, че „Профи Кредит България ” ЕООД не е надлежна страна за участие, тъй като вземането е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, както и поради предявяване на исковете след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок, предвид връчване на покана за доброволно изпълнение изх. № 5981 от 09.11.2012г. по изп. дело № 778/2012г. на ЧСИ Р. А., образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по процесното арбитражно решение, на В. И. В. още на 28.12.2012г. на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – поканата за доброволно изпълнение е получена от дъщеря й Б. И. Ч.. Поддържа становище, че ищцата неколкократно е била редовно уведомявана за постановеното арбитражно решение и за дължимите суми по него, вкл. на 31.08.2015г. Ответникът излага и евентуални възражения за неоснователност на исковете, като поддържа, че е налице валидно сключено арбитражно споразумение; съобразно действащата нормативна уредба към момента на сключване на договора за заем е било допустимо страните по имуществен спор да уговарят той да бъде решен от арбитражния съд, поради което разпоредбите на § 6 ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./, чл. 3, ал. 4 ЗЗП /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ и чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г./ не намират приложение. Ответната страна моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковете, евентуално исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и 50 лв. на основание чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на предявените искове: Исковете по чл. 47, ал. 2 и чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА са процесуално недопустими, тъй като са предявени след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен тримесечен срок. Предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен срок започва да тече от деня, в който молителят е получил решението, а в хипотезата, когато страната не е получила препис от решението, за начало се счита моментът, от който тя е уведомена за постановяването му. От представената по приложеното т. дело № 1687/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав товарителница № 1000003183921, издадена от куриерска служба „Еконт Експрес“ ООД, и писмо изх. № 20245/13.03.2012г. на „Еконт Експрес“ ООД се установява, че на 26.07.2010г. и 27.07.2010г. са направени опити за разнос на пратката, в която се съдържа решението по арбитражно дело 167/2010г., но същата не е доставена по причина „отсъствие на получател“. Посочените доказателства не удостоверяват редовно връчване на арбитражното решение съгласно клаузата на чл. 13.4. от Общите условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, представляващ неразделна част от сключения между страните договор за револвиращ заем № [ЕГН]/14.05.2008г. В тази клауза страните изрично са уредили реда за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, като са се споразумели, че избраният арбитър има право да връчва документацията на посочените в договора за кредит адреси; призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Фикцията за получаване на призовките и съобщенията е предвидена и за случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Доколкото в товарителницата /препоръчаната пратка/ изобщо не е посочена причината за недоставяне, а в писмо изх. № 20245/13.03.2012г. на „Еконт Експрес“ ООД като причина за неуспешната доставка е отразено „отсъствие на получател“, каквато хипотеза не е уредена в чл. 13.4. от Общите условия, нито в договора за револвиращ заем, посочената фикция е неприложима. Доводът на ответника, че тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е започнал да тече от 28.12.2012г. – датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх. № 5981 от 09.11.2012г. по изп. дело № 778/2012г. на ЧСИ Р. А., образувано въз основа на издадения изпълнителен лист по процесното арбитражно решение, е основателен. Съгласно преобладаващата практика на ВКС – определение № 17/20.01.2016г. по ч. т. д. № 3579/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 613/24.09.2013г. по ч. т. д. № 3099/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 31/22.01.2016г. по ч. т. д. № 1982/2015г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 153/04.02.2016г. по т. д. № 930/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 175/10.07.2018г. по т. д. № 1308/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 231/23.04.2018г. по ч. т. д. №613/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 132/23.02.2018г. по ч. т. д. № 464/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 244/26.04.2018г. по ч. т. д. № 168/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 161/04.04.2019г. по ч. т. д. № 415/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Производството по изп. дело № 20128480400778/2012г. на ЧСИ Р. А. е образувано срещу В. И. В. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. дело № 1687/2012г. на СГС, ТО, VI-5 състав по процесното арбитражно решение. Видно от приложеното към посоченото изпълнително дело известие за доставяне № ИД PS 1359 000VI2 E и предвид липсата на оспорване на положения върху него подпис, поканата за доброволно изпълнение е изпратена до В. И. В. /длъжник в изпълнителното производство/ на постоянния и настоящия й адрес, посочени в НБД Население - [населено място], [улица], ет. 5, ап. 52, и същата е получена от дъщеря й Б. И. Ч. /сега Д./ на 28.12.2012г. Твърденията на ищцата, че в известието за доставяне не е отбелязано качеството на лицето, което го е подписало, както и че фамилното име не съвпада с фамилното име на дъщерята на ищцата, не съответстват на представените доказателства. Съгласно чл. 44, ал. 2, изр. 2 ГПК връчването на съобщение по пощата е надлежен способ за уведомяване и удостоверяването му става с обратна разписка. Реквизитите на обратната разписка не са регламентирани нито в ГПК, нито в Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Съдебната практика приема, че уведомяването е редовно, когато са спазени общите правила - чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и специалната разпоредба на чл. 36 ЗПУ /редакция към ДВ, бр. 87/03.11.2009г./. Връчването съгласно чл. 44 ГПК е редовно, когато връчителят е удостоверил с подписа си датата и начина на връчването и съответните действия във връзка с връчването. При точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с него факти. В конкретния случай от известие за доставяне № ИД PS 1359 000VI2 E се установява, че писмото е получено от Б. И. Ч. – дъщеря на адресата В. И. В., на 28.12.2012г. Удостоверяването на посоченото обстоятелство е осъществено от служителя, доставил писмото, и от лицето, получило писмото. Ищцата не е оспорила подписа на Б. Ч., поради което настоящият съдебен състав приема, че изявлението, че Б. Ч. е получила писмото на 28.12.2012г. е направено от нея. Връчването на пощенската пратка и оформянето на обратната разписка /известието за доставяне/ е съобразено с изискванията на чл. 36 ЗПУ и Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията, тъй като съдържа отбелязване на трите имена на получателя, подпис, дата на връчване и печат и подпис на връчителя. Съобразно ЗПУ и Общите условия за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети куриерът няма задължение да изисква и удостоверява съгласието на третото лице да предаде съобщението и книжата на адресата, за разлика от връчването на призовки и съобщения по реда на чл. 46 ГПК. Възражението на ищцата, че от известието за доставяне не се установява какво е било съдържанието на пратката, е неоснователно. В известие за доставяне № ИД PS 1359 000VI2 E изрично е посочено, че писмото съдържа покана за доброволно изпълнение – ПДИ. В поканата за доброволно изпълнение е посочено, че същата е по изп. дело № 20128480400778/2012г. на ЧСИ Р. А., което е образувано срещу В. И. В. въз основа на изпълнителен лист, издаден по т. дело № 1687/2012г. на СГС, ТО, VI-5 състав, с който ищцата е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 6 781,78 лв. – главница, ведно със законна лихва от 26.02.2010г., присъдени разноски 661,27 лв., юрисконсултско възнаграждение 260,64 лв., както и такси по изпълнението и разноски 1 077,19 лв. Видно от поканата, към нея е приложен изпълнителният лист, който съгласно чл. 405 ГПК възпроизвежда изпълнителния титул и в който е посочено, че се издава въз основа на решение № 167/26.02.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 167/2010г. по описа на арбитър Бисерка Газдова. Връчената на ищцата покана за доброволно изпълнение представлява официален документ, като в частта, удостоверяваща приложения към нея изпълнителен лист има характер на официален удостоверителен документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила. Поради това, че ищцата не е опровергала съдържанието на поканата за доброволно изпълнение и не е оборила обвързващата съда материална доказателствена сила на документа, настоящият съдебен състав приема, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение. Доводът на ищцата, че не е получила поканата за доброволно изпълнение и респективно не е уведомена за арбитражното решение поради това, че е живяла извън Република България – в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, [населено място], е неоснователен. От показанията на свидетелката Б. И. Д. /предишно фамилно име Ч., дъщеря на ищцата/ и направената на 19.12.2012г. от ЧСИ Р. А. справка в НБИ Население се установява, че ищцата е живяла заедно с дъщеря си в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 52. Свидетелката посочва, че майка й е отишла в [населено място] през м. август 2010г., след 2-3 месеца се е върнала в [населено място], тъй като бащата на свидетелката е бил болен, през м. февруари 2012г. отново е заминала за [населено място] /след смъртта на бащата на свидетелката/, живяла е при брат си Т. И. В. и е чистела къщи до м. април 2015г. При преценка на показанията на разпитаната свидетелка съдебният състав отчита възможната нейна заинтересованост от изхода на спора с оглед близката родствена връзка с ищцата съгласно чл. 172 ГПК, взема предвид обстоятелството, че свидетелката е приела изпратената до майка й покана за доброволно изпълнение, без да отрази, че адресатът е в чужбина, не е върнала пратката, ако не е успяла да я предаде на адресата, поради което приема за недостоверни показанията на свидетелката, че през периода, през който майка й не е била в страната, до ищцата не е пристигало съобщение от съдебен изпълнител за образувано изпълнително дело и че не е получавала никакви съобщения от никого. Предвид изложените съображения и с оглед обстоятелството, че В. В. не е посочила в НБД Население настоящ адрес в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, [населено място], както и поради това, че свидетелските показания не се подкрепят от писмени доказателства /не са представени доказателства, удостоверяващи регистриране на пребиваването на В. В. в съответния орган в [населено място], нито непрекъснато обичайно местопребиваване на ищцата в [населено място] през периода от м. февруари 2012г. до м. април 2015г./, настоящият състав приема, че ищцата е пребивавала в Лондон периодично и не кредитира свидетелските показания, че в края на 2012г. не е била в РБългария. Противоречи на нормалната логика, ако едно лице не се намира в момента в страната и е с обичайно местопребиваване в друга държава, трето лице /в случая дъщеря, живееща на същия постоянен и настоящ адрес/ да получи адресираната до него покана за доброволно изпълнение, без да отрази, че лицето живее в чужбина. Изявленията на свидетелката Б. Д. /преди Ч./, че не е била упълномощена от майка си да получава писма, не могат да обосноват извод, че връчването на пощенската пратка и съдържащите се в нея документи /ПДИ с приложен към нея изпълнителен лист/ не е осъществено или не е редовно извършено. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис /ал. 1/ и същите може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката /ал. 2/. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че връчването на писмото със съдържащите се в него ПДИ с приложен към нея изпълнителен лист е извършено съобразно изискването на чл. 42 и чл. 44 ГПК, чл. 36, ал. 2 ЗПУ /редакция към ДВ, бр. 87/03.11.2009г./ и чл. 5 от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Предвиденият в чл. 48, ал. 1 ГПК преклузивен срок е започнал да тече от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 28.12.2012г., и е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, изпратена на 04.12.2020г. по пощата и постъпила във ВКС на 07.12.2020г. Поради това, че исковата молба е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок, исковете по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 4 ЗМТА са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане. С оглед изхода на спора разноски на ищцата не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 13, т. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищцата трябва да заплати на ответника сумата в размер общо 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение