Решение № 2527 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. К. И., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител служебен адвокат С. Петков, против решение № 34736 от 23.10.2025 г., постановено от Административен съд – София - град, І отделение, 34 състав, по адм. дело № 4827/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя първоинстанционният съд е приложил неправилен критерий по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като е обвързал приложимостта на субсидиарната закрила с наличие на въоръжен конфликт на цялата територия на държавата по произход, а не въз основа на регионална оценка на риска. Счита, че в хипотезата на отказ от военна служба и свързаният с това риск от преследване/наказания, съдът е въвел неоправдано изискване за изрична призовка, вместо контекстуална оценка на опасността, в нарушение на критериите на СЕС, приети по с решение по дело С-465/07. Касаторът поддържа, че липсва индивидуализирана и регионална оценка по чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като първостепенният съд е използвал непроверими и неконкретизирани източници, което накърнява правото на ефективен съдебен контрол и на състезателност. По този начин, според жалбоподателя, доказателствената тежест фактически е прехвърлена изцяло върху него, въпреки служебното начало. Същевременно намира, че мотивите на обжалваното решение съдържат вътрешни противоречия и не позволяват да се идентифицира крайния извод на съда досежно ситуацията в Сирия. Касационният жалбоподател претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и моли преписката да бъде върната на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне по преписката. С молба от 09.02.2026 г. представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на опасност от преследване и смъртна заплаха в конкретната област на Сирия, където чужденецът е живял до напускане на страната. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен старши юрисконсулт М. Кръстева, която в съдебно заседание пледира за оставяне без уважение касационната жалба и за оставяне в сила решението на Административен съд – София-град /АССГ/. Представя справка относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, и информация за отбиване на редовна военна служба от 23.01.2026 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото установената бежанска история не сочи наличието на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за Р. К. И.. Според участващия по делото прокурор не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Счита, че в настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Р. К. И. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 34736 от 23.10.2025 г. е отхвърлена жалбата на Р. К. И., гражданин на Сирия, срещу решение № 2849 от 31.03.2025 г., издадено от председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е приел, че в случая не са налице основанията за отмяна на процесния акт, тъй като е издадено от компетентния за това административен орган – председателят на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предложение второ ЗУБ разполага с правомощие да отказва международна закрила в Република България, както и същото отговаря на общите изисквания за форма и съдържание, в съответствие с чл. 9, ал.1 от Директива 2013/32/ЕС, и чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 9, ал. 2, изр. първо на Директивата. При извършената служебна проверка съдът е констатирал, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на основните оплаквания на кандидата за незаконосъобразно приложение на материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, първоинстанционният съд се е произнесъл по всяко от възраженията на жалбоподателя и ги е счел за неоснователни, като се е аргументирал с това, че издателят на процесният отказ правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Преценил е, че молбата на чуждия гражданин за международна закрила не е обоснована, тъй като декларираните от него факти при регистрацията и при проведеното интервю не са свързани пряко или косвено с държавата на произход /чл. 4, ал. 3, б. „а“ от Директива 2011/95/ЕС/ или с преследване спрямо него /чл. 4, ал. 3, б. „б“ от Директивата; изричните му изявления пред компетентния административен орган не сочат на преследване поради раса, религия, националност, социална група или политически убеждения, съобразно чл. 4, ал. 3, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС/, като липсват събития или дейности след напускането на Сирия, които да създадат нужда от закрила на място /sur place/ съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Директивата. При съобразяване на постановеното решение от 19 ноември 2020 г. на СЕС по дело № С-238/19 г., решаващият състав е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е получил призовка за мобилизация или че военната служба в Сирия би включвала престъпления по чл. 9, ал. 2, б. „д“ от Директива 2011/95/ЕС, съответно по чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ, поради което опасенията му остават единствено хипотетични съобразно критериите в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на службата на ВКБООН /Наръчника/. При това съдът е преценил, че обосновано и правилно ответният национален административен орган е счел, че декларираната от Р. К. причина да напусне Сирия е с личен, социално - икономически характер и е извън обхвата на ЗУБ, защото в проведеното интервю молителят е посочил, че целта му е Нидерландия, но бил задържан при гр. Видин и след като му казали, че ако още един път направи опит да напусне България, ще бъде задържан, е депозирал молба за закрила в Република България. По отношение на претенцията на кандидата за получаване от него на хуманитарен статут, първостепенният съд е счел за правилна преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, като в съдебното решение са изложени пространни мотиви относно неприложимостта към конкретния случай на всяка от хипотезите, регламентирани в нормите на чл. 9 ЗУБ. Съдът е взел предвид и информацията от приложените по административната преписка справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, данните от явни източници, както и приобщената по делото актуална справка с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. относно актуалното положение в Сирия. Подробно е изследвано обществено - политическо положение в Сирия след края на управлението на досегашния президент Башар Асад, включително данните за завръщане на множество сирийци обратно на територията на тази страна, както и възможностите за вътрешно разселване. По отношение на претенцията на кандидата за получаване от него на хуманитарен статут, първостепенният съд е счел за правилна преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, като в съдебното решение са изложени пространни мотиви относно неприложимостта към конкретния случай на всяка от хипотезите, регламентирани в нормите на чл. 9 ЗУБ. При извършен анализ на актуалната информация за Сирия, съдържаща се в справката от 30.09.2025 г., съставът на АССГ е приел, че същата не се отразява върху изводите на председателя на ДАБ, защото макар обстановката в страната да остава нестабилна и непредвидима, като цяло е подобрена сигурността. Според решаващите изводи на първостепенния съд при постановяване на оспорения административен акт органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 75, ал. 2 ЗУБ, при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, законът е приложен правилно и не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и доводите на страните, АССГ е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че от проведеното интервю с кандидата, обективирано в протокол с рег. № УП 7277 от 09.01.2025 г. е видно, че същият е роден [населено място], област Хасака, Сирия, като до напускането на страната е живял в родното си село, където и към настоящия момент живеят родителите му, съпругата и децата. Изрично посочва, че е служил в армия и е отбил военната си служба в периода 2005 г. - 2007 г. в Дамаск. Чуждият гражданин разказва, че е напуснал Сирия през м. септември 2024 г. нелегално за Турция, след което не по законоустановения ред е влязъл в Република България и е бил задържан от властите във Видин. Макар да твърди, че причината да напусне страната си по произход е войната и влошената обща обстановка там, като държава – цел на пътуването си сочи Нидерландия, в която има право да направи събиране на семейството с пълнолетни деца /така според проведеното интервю, л. 37 от първоинстанционното дело/. Жалбоподателят е разказал, че всички членове на семейството му живеят в Сирия, без четирима от братя му и една сестра, които са в Германия и Швейцария легално със статут на бежанци. Според бежанската история, селото в което живеел /[населено място]/ се контролира от КАСАТ, които го управляват, но неговото семейство не е закачано от кюрдските сили, а роднините му обработват земята си и гледат животни. Самият той лично не е имал проблеми с етническата или религиозната си принадлежност; не е имал конфликт с официалната власт в страната си; не е участвал в политически партии, лично не е заплашван и не му е оказвано насилие. Решаващият съдебен състав е съпоставил дадените лично от кандидата обяснения, с приетите като доказателства и неоспорени от страните по делото справки относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия и от тях е извел верен извод за липса на законови основания за получаване от страна на жалбоподателя на поискания бежански статут. Касационният съдебен състав споделя становището на АССГ относно неотносимостта спрямо оспорващото лице на нормативните текстове на чл. 8 ЗУБ. Обосновани са изводите на първостепенният съд, че молителят не представя доказателства в подкрепа на твърденията си за опасения от военна мобилизация. За кандидатът е налице задължение да обоснове, включително документално, реалната връзка между отказ от военна служба и преследване по чл. 9, ал. 2, б. „д“ във връзка с ал. 3 от Директива 2011/95/ЕС, при съобразяване на решение от 19 ноември 2020 г. на СЕС, постановено по дело №С-238/19, тъй като тази връзка не се приема автоматично, а се оценява индивидуално. Според § 167 и § 168 от Наръчника на ВКБООН, кандидатът носи тежестта да подкрепи твърденията си с доказателства, доколкото е възможно, като липсата им изисква оценка на достоверността. В случая твърдяното опасение от военна мобилизация не може да се счита за достоверно, защото не намира подкрепа в разказаната бежанска история, според която Р. К. е служил в армия отбил военната си служба през 2005 г. - 2007 г. в Дамаск. Чужденецът не сочи да е бил търсен повторно, за да бъде мобилизиран. Отделно от това, според представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. № МД-02-22 от 23.01.2026 г., официални източници в провинция Тартус цитират ръководителя на отдела за набиране на персонал в град Банияс, който категорично отрича слуховете, че преходните власти в провинциите Тартус и Латакия са призовавали и са наемали мъже за военна служба. Същият източник заявява, че военната служба в Сирия вече е доброволна и призовава за търсене на информация от официални източници. Преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Според различни източници, сирийската армия ще се превърне в армия от доброволци, в която населението ще бъде насърчавано да участва, с цел осигуряване на границите на страната. Потенциална кампания за наборна служба е възможна единствено в случай на национално извънредно положение. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, в случая не се установява отказ от военна служба и свързания с това риск от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ. Съдът обективно е анализирал представените по делото справки, изготвени от Дирекция „Международна дейност при ДАБ /приобщените към административната преписка, както и справката с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г./, въз основа на които е извел обосновано заключение, че не е налице съществена негативна промяна в обществено - политическия живот в Сирия, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, във връзка с приложението спрямо кандидата на чл. 8 ЗУБ. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е преценил, че в случая жалбоподателят не следва да се ползва от възможността за защита, регламентирана в цитираната норма. В касационната жалба се оспорват изводите на решаващия състав от АССГ относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 9 ЗУБ. Тричленният състав на Върховния административен съд не споделя тезата на касатора за допуснати нарушения и противоречия с материалноправните норми на визирания текст, в частност на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Касационният съдебен състав възприема становището на първостепенния съд за липса на законово основание за предоставяне на жалбоподателя на претендирания от него хуманитарен статут. Правилно е преценено, че формираните от издателя на процесния административен акт съображения за обосновани, тъй като те са съобразени с изложената пред него конкретна бежанска история, която задълбочено е коментирана с оглед реалната обстановка в Сирия. Вярно е, че съдът не обсъдил конкретно ситуацията в област Хасака, в която се намира [населено място] /селото, в което настоящият касатор е живял до напускането на страната/, но съдебният акт е мотивиран включително с данните от справката на дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 03.02.2025 г., касаещи състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо /Халеб/, Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад. Касационният жалбоподател акцентира на обстоятелството, че са използвани непроверими и неконкретизирани източници, което твърдение е частично основателно досежно позоваването на съда на информация от явни източници, без да се посочва кои са те. Такова позоваване обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото правните изводи на съда са основани включително на представените от дирекция "Международна дейност" на ДАБ справки, които са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници. По отношение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, точно е установено, че не е спорно обстоятелството, че самият кандидат не твърди в държавата му по произход същият да е бил лично изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито се предвиждат в т. 1 и т. 2 от горепосочената разпоредба. В мотивите на оспореното съдебно решение са изложени правилни мотиви, относно липсата на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, според който текст хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, понеже може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. В случая, както ответникът, така и решаващият съдебен състав, са изследвали детайлно представената от кандидата бежанска история, поради което правните заключения на съда са в съответствие с Решение от 17. 02.2009 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело C-465/2007, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива. Според визираното решение, член 15, буква „в“ от Директивата, във връзка с член 2, буква „д“ от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Следва да се отчете фактът, че с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от тази Директива е преповторен изцяло в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение. В случая обосновано е преценено, че хипотезите, посочени в горепосоченото решение на СЕС не са налице спрямо жалбоподателя, защото, изложената от кандидата пред ответника бежанска история за неговото лично положение, разгледана в съвкупност с останалите приети писмени доказателства, не водят до заключение, че към понастоящем на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че кандидатът, върнат в тази държава, в съответната провинция, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. В конкретната хипотеза първостепенният съд е обсъдил подробно постъпилата по делото актуална справка от 30.09.2025 г. за обществено - политическата обстановка в Сирия, според която се наблюдават следните тенденции: отмяна на забраната за пътуване срещу няколко милиона сирийски граждани, регистрирани в системата за търсене; промяна на политическата ситуация и възможност за установяване на нов публичен ред и конституция, която да защитава всички малцинствени групи в страната; доброволно завръщане на сирийци в различни провинции на страната; влияние на международни организации на територията на Сирия, които предлагат услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица. При извършения задълбочен фактически и правен анализ, решаващият съдебен състав обосновано е счел, че към датата на произнасяне на обжалваното решение в държавата по произход не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, доколкото от постъпилите данни от достоверни източници не може да се извлече заключение, че в Сирия към настоящия момент съществува висок риск за молителя. При тези установени данни решаващият състав на АССГ правилно е тълкувал разпоредбите, включени в чл. 9 ЗУБ, въз основа на които е формирал верен извод за липса на основание за прилагане спрямо жалбоподателя на тези текстове и получаване от него на претендирания хуманитарен статут. В хода на касационното производство правните заключения на първостепенния съд не са опровергани включително от представените от жалбоподателя писмени доказателства, а именно полицейски доклад от 25.11.2025 г. на полицейски участък в Ал-Маликия, Сирийска арабска република, административна област Ал-Хасака и декларация от 18.01.2026 г., издадена от И. С. Х. – кмет на община Ал-Уахда в район Ал-Маликия, в превод на български език. Според тези доказателства районът и околностите му са подложени на атаки от терористичната организация ИДИЛ, и от различни племенни групировки, а едновременно с това, заради племенна вражда семейство /клан/ А.-Х. издирва Р. К., като най-големия син в семейство, за да го убие за отмъщение. Актуалната информация за Сирия обаче ясно показва, че докато различни групировки действат и упражняват влияние с въоръжени сили, териториалният им контрол не е абсолютен, защото са налице правни норми според конкретния регион и ситуация, включително регламентиращи усилия за стабилизация и вътрешно разселване на завръщащите се в родината лица. Локалните проблеми със сигурността и личните конфликти в Сирия представляват изолирани инциденти, които не създават обща заплаха от преследване по смисъла на Директива 2011/95/ЕС и позволяват вътрешно преместване в региони извън зоната на потенциалните сблъсъци. В подкрепа на всичко изложено е и представената в касационното производство справка от ДАБ с вх. № МД-02-22 от 23.01.2026 г. В нея се съдържат данни, че според бюлетина на ВКБООН от 12 декември 2025 г. общият брой на завърналите се в Сирия лица от 8 декември 2024 г. насам достига 1 275 882 души. Завръщането на вътрешно разселените лица също продължава, като общият брой на завърналите се вътрешно разселени лица достига 1 955 090 души, 1 073 353 от които са напуснали места за настаняване на вътрешно разселени лица, главно в Северозападна и Североизточна Сирия. ВКБООН подкрепя 605 завърнали се бежанци с логистична и транспортна подкрепа от граничния контролно-пропускателен пункт „Джусие“ и на автогарите „Сармада“ и „Седжо“ след контролно - пропускателните пунктове „Баб ал Хава“ и „Ал Салама“ до различни дсстинации, включително Хомс, Хама, Идлиб, Алепо и Провинция Дамаск /Rural Damascus/. ВКБООН и Световната продоволствена програма раздават готови за консумация хранителни кошници на завърналите се лица на транзитните автогари в Идлиб и Алепо. Предоставянето на парична помощ за завърналите се сирийски бежанци продължава, като 36 350 домакинства /116 675 души/ са получили субсидии за завръщане, които да им позволят да покрият непосредствените си потребности. От данните в цитираната справка се установява още, че възстановяването на повредени по време на конфликта къщи, с цел осигуряване на завърналите се лица и на приемащите общности безопасно и достойно жилище, напредва в различни провинции, включително Дараа, Кастал Мааф в Латакия и Провинция Дамаск. Правни услуги са предоставени по множество канали, за да се отговори на потребностите на завърналите се бежанци, свързани с гражданските документи и правните въпроси. Всички изложени данни сочат, че общата обстановка по сигурността в страната е сравнително стабилна, а в отделни райони значително се подобрява. В този смисъл неоснователен се явява доводът на касационния жалбоподател, че в мотивите на обжалваното решение се съдържат вътрешни противоречия, доколкото от една страна се констатира наличието на въоръжен конфликт, а от друга спорадичност на сблъсъците и липса на риск. Наличието на остатъчен въоръжен конфликт в отделни райони на Сирия не изключва общата стабилизация, потвърдена от мащабното завръщане на над 1,2 млн. бежанци и 1,9 млн. вътрешно разселени лица, подкрепено от ВКБООН. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите както на административния орган, така и на съда, че заявените от Р. К. причини да напусне Сирия са лични, от социално - икономически характер и са извън обхвата на ЗУБ. Още в административното производство чуждият гражданин е заявил, че неговата крайна цел е Нидерландия, където може да направи събиране на семейство с пълнолетни деца. Изложеното ясно показва, че целта на влизането му в Република България не е получаване на международна закрила в тази държава, а използването ѝ като транзитен пункт за миграция към друга страна на ЕС по лични и икономически причини. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че няма основание за уважаване претенцията на касатора за връщане преписката на ДАБ за ново произнасяне, тъй като обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,