Определение № 417 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. И. Б. от гр. Русе чрез адв. Димитрова за изменение на Решение №12163/27.11.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение по административно дело №7475/2025 г. в частта му за разноските. В искането се твърди, че присъдените в полза на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 244.36 лв. са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. Поради това се иска намаляване на възнаграждението и присъждането му в размер на 100 лв. Ответникът по искането - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна оспорва същото като неоснователно чрез пълномощника си юрк. Енев по съображения, изложени в писмено становище. Искането е допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. С решението си настоящият съдебен е състав е присъдил на ответната страната разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 244.36 лв. лв., така както са поискани. Размерът на възнаграждението е определен от страната в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Верни са твърденията в искането на Б., че според т. 61 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, ако установи, че наредбата, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба (чл. 78, ал. 5 ГПК бел. наша), нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Изрично е регламентирано в член 101, параграф 2 ДФЕС, че споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни. При съобразяване с решението на СЕС, съдът не е обвързан от определените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатска работа, а следва да извърши преценка на вида, количеството и сложността на конкретно извършената от юрисконсулта работа във връзка с предоставената от него правна защита. Това означава, че може да присъди по-нисък размер от определения в Наредба №1/2004 г. В случая касационният състав е преценил, че претендираните от ответника по касация разноските за юрисконсултско възнаграждение съответстват на фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената от пълномощника правна помощ. Пълномощниците на двете страни не са се явили в проведеното открито съдебно заседание, а са представили по делото подробни писмени становища по съществото на спора. Искането на ответника по касация е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 244.36 лв., а искането на касационния жалбоподател е за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лв. за предоставена безплатна правна помощ. При тези факти настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на Б. за това, че разноските на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение не съответстват на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на страната процесуални действия, при положение, че нейната собствена преценка на посочените обстоятелства е различна. По така изложените съображения искането на К. И. Б. за изменение на Решение №12163/27.11.2025 г. на Върховния административен съд, първо отделение по административно дело №7475/2025 г. в частта му за разноските следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение