Решение № 6927 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7546/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "НАНСИ - КОМ" ЕООД, [населено място], обл. Благоевградска, с управител П. С., подадена чрез упълномощен адв. И. Цановска, против решение № 1849 от 10.04.2025 г., постановено от Административен съд - Благоевград - VI състав по адм. д. № 1516/2024 г. С касационната жалба и в писмено становище от 13.10.2025 г. са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора. Според касационния жалбоподател в случая се касае за две самостоятелни административни производства, завършващи със самостоятелни адм. актове, по първото от които е постановено влязло в сила решение № 2242 от 23.11.2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, V състав, по адм. д. № 813/2022 г., оставено в сила в решение № 6071 от 17.05.2024 г. по адм. дело № 1502/2024 г. на Върховен административен съд /ВАС/. Касаторът счита, че неправилно са тълкувани и приложени нормите на чл. 70, ал. 1, и чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като в закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори" и се позовава на мотивите на решение по адм. д. № 8344/2020г. на ВАС - Осмо отделение. Заявява, че нито в мотивите, нито в диспозитива си първостепенният съд се е произнесъл по оплакването му, че с процесното решение за налагане на финансова корекция /РФК/ е отнесено и задължението по предходно РФК относно главница, възлизаща на 53 560. 50 лв. и 163,66 лв. - лихви. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване жалбата срещу оспореното РФК. Прави искане за присъждане сторените разноски в двете съдебни инстанции с представен списък за тях. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт З. Захариева, която с писмен отговор от 25.09.2025г. пледира за отхвърляне на оспорването и оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно постановено. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за оставяне без уважение касационната жалба като неоснователна и за оставяне в сила първоинстанционното съдебно решение, което е правилно, в какъвто смисъл представя мотивирано писмено заключение по чл. 16, ал. 3 АПК. По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата: Като прецени данните по делото, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "НАНСИ - КОМ" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в законния 14 - дневен срок от страна в процеса, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1849 от 10.04.2025 г. е отхвърлена жалбата, подадена от "НАНСИ - КОМ" ЕООД, с ЕИК 201782595, против решение № 01/311/00603/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6706/#3/30.08.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и "НАНСИ - КОМ" ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 200. 00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Благоевград е приел, че атакуваното РФК е издадено от материално компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ, съобразно приложимите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 9, ал. 1 и ал. 5 ЗУСЕФСУ, във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ. Освен това първостепенният съд е счел, че процесният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание, тъй като е посочено правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, както и възприетите от адм. орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори, изразяващо се в неизпълнение на заложени в одобрения с договора за подпомагане бизнес-план приходи от субсидираната дейност. АС- Благоевград е установил, че в оспореното РФК е обосновано по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за неизпълнения одобрен индикатор, с оглед на което е преценил, че в случая е спазено условието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и изискването на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. Също така административният съд е приел, че оспореното решение е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Това заключение е изведено след извършен подробен фактически и правен анализ на относимите обстоятелства, и на изводите, формирани в предходните влезли в сила съдебни решения, както и на изслушана и приета по делото съдебно- счетоводна експертиза по спорните икономически въпроси между страните относно степента на изпълнението на одобрения от ДФЗ бизне-план на дружеството. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд е съобразил обстоятелството, че с решение № 2242 от 23.11.2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, V състав, по адм. д. № 813/2022 г., оставено в сила в решение № 6071 от 17.05.2024 г. по адм. дело № 1502/2024 г. на Върховния административен съд е отменено предходно РФК № 01/311/00603/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-2600/6706#17 от 26.07.2022 г., като визираните съдилища са приели, че определената в този случай финансова корекция не е в размера, който е действително дължим и са постановили, че тя следва да бъде определена в друг различен размер. В изпълнение на това задължително указание ответникът е издал процесното решение № 01/311/00603/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6706/#3/30.08.2024 г., с което е определен нов размер на финансовата корекция, възлизащ на на 10 % от предоставената финансова помощ по Договор № 01/311/00603/05.11.2014 г. по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013 г., а именно – сумата от 35 707. 00 лв. Първостепенният съд точно е установил, че в решаващите мотиви на гореописаните съдебни решения е прието, че договорът, сключен между ЕООД и ДФЗ е бил анексиран два пъти, като с Анекс № 2, първоначално заложеният микробус е отпаднал като част от инвестицията, а и като част от активите в действителност, са отпаднали и 2 броя АТВ, защото с одобряване на съответните плащания, адм. орган е възприел измененията в бизнес-плана, по отношение отпадането на тези активи и не е отпуснал финансова помощ за закупуването им. Ето защо с отпадането на активите "микробус" и "2 броя АТВ", и с оглед изслушаната пред първата инстанция ССЕ е безспорно установено, че процентното изпълнение на планираните приходи върху годишна база от 204 000 лв., за 2016 г. е - 34. 86 %, за 2017 г. - 43. 06 %, а за 2018 г. - 53. 62 %, като средноаритметичният % изпълнение е 43. 85 %. Между страните не е било спорно обстоятелството, че с писмо изх. № 01-2600/6706#27/26.06.2024 г. и съобразно мотивите на ВАС в решението по адм. д. № 1502/2024 г., на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, е открито ново производство по налагане на финансова корекция, във връзка със установените констатации по посоченото дело, за установени нередности по изпълнението на сключения договор за получаване на безвъзмездна финансова помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите показатели /индикатори/ на одобрения със сключения с ДФЗ договор бизнес-план, в който на годишна база е заложено получаване на приходи в общ размер на 204 000 лв. от нощувки в къщите за гости, фитнес, велотуризъм, ползване на джакузи и сауна. Относно констатираното неизпълнение съгласно т. 30, предложение 1 от Приложение раздел I "Общи положения" към Правилата, е определена на финансова корекция в нов размер - 10 % от предоставената финансова помощ по Договор № 01/311/00603/05.11.2014 г. по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013 г., а именно – сумата от 35 707. 00 лв., като на дружеството е у казано е, че в 14- дневен срок от получаване на писмото, може да подаде възражение срещу откритото производство по налагане на финансова корекция. В указания срок по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ жалбоподателят е подал възражение срещу откритото производство по налагане на РФК, оспорвайки наличието на основания за налагането. При тези данни настоящият съдебен състав намира за обосновани изводите на първостепенния съд за липса на нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на административното производство. По отношение на твърдяното от касатора несъответствие с изискванията на материалния закон, касационният състав на ВАС счита, че е неоснователно, тъй като административният съд правилно е тълкувал и приложил относимите материалноправни разпоредби на ЗУСЕФСУ, Наредба № 30/2008 г. по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013 г. и предложение 1 от Приложение раздел I "Общи положения" към Правилата. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първостепенния съд и ги намира за законосъобразни и обосновани. В обжалваното съдебно решение правилно е обсъдена и кредитирана приетата съдебно- счетоводна експертиза, в която изслушаното вещо лице е установил процент на изпълнение по процесния договор № 01/311/00603/05.11.2014 г., сключен между оспорващото ЕООД и ДФЗ, по години както следва: за 2016 г. - 34. 86 %; за 2017 г. - 43. 06 % и за 2018 г. - 53. 62 %, като в ССЕ е посочено, че с всяка следваща финансова година, изпълнението по договора нараства приблизително с 10. 62 % спрямо предходната финансова година. Както в предходните влезли в сила съдебни решения, така и в обжалваното решение точно е отразено, че по силата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение, като с разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 30/2008 г., като един от задължително изискуемите към заявлението документи, е предвиден изготвен от кандидата бизнес-план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност, водеща до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008 г. е дадено определение на понятието "икономическа жизнеспособност" - генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес-плана, като нормативното изискване е изготвеният от кандидата бизнес-план да е по образец – Приложение № 3, съгласно който образец елементи от задължителното съдържание на бизнес-плана са и приходите от подпомаганата дейност - Раздел ІV, т. 1. 1 и т. 1. 2. В конкретната хипотеза в т. 4. 12 от сключения Договор № 01/311/00603/05.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007- 2013 г., ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 4. 18 от Договора ползвателят на помощта е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В т. 9. 1, б. "г" от договора е вписано, "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 30/2008 г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от ДФЗ бизнес-план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. Следователно изпълнението на задълженията на ползвателя по т. 4. 12 - да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект и по т. 4. 18 от договора - да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, се свързва и с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФЗ бизнес-план показатели /индикатори/, включително и относно размера на приходите от подпомаганата дейност. По делото е безспорно установено, че в приложения към заявлението за подпомагане и представляващ част от одобрения от ДФЗ проект, изготвен от ползвателя бизнес - план, в Раздел ІV "Финансово-икономически статус – приходи и разходи", т. 1 "Приходи", подточка 1. 1. "Приходи от дейността", Таблица 2 "Производствена и търговска програма" са посочени по години очакваните приходи от туристически услуги за всяка от десетте пълни години. Заложените в бизнес-плана показатели относно приходите от подпомаганата дейност се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Следва да се има предвид, че в приложимата Програма за развитие на селските райони за периода 2007 г. - 2013 г., визираните показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311., поради което реализирането на по- ниски от заложените в плана приходи от дейността, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, понеже именно с оглед заложените в бизнес-плана прогнозни приходи от дейността, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. По тези аргументи в постоянната съдебна практика по този вид спорове безспорно се приема, че заложените в бизнес- плана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по мерки от ПРСР, в това число и непостигането на заложените в одобрения, като част проекта бизнес-план показатели, относно приходите от подпомаганата дейност, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, и съответно съставлява основание за извършване на финансова корекция. В конкретния случай от приетите и неоспорени писмени доказателствата, както и от приетата ССЕ е установена законосъобразност на изводите на адм. орган в оспореното РФК за това, че определеният процент на изпълнение по процесния договор № 01/311/00603/05.11.2014 г., за проверяваните години е както следва: за 2016 г. - 34. 86 %; за 2017 г. - 43. 06 %; за 2018 г. - 53. 62 %, или средноаритметично за трите проверявани пълни финансови години, процентът на изпълнение е 43. 85 % - под 50 % и над 20 % от предвидените приходи, съобразно одобрения бизнес-план, както е посочено в процесния акт на адм. орган, така както е възприето и в предходното съдебно производство. Следователно не е налице пречка да е установено съвпадение между периодите /проверяваните финансови години/, които са били предмет на предходното решение за налагане на финансова корекция и процесното производство, в какъвто смисъл са възраженията на оспорващото дружество. Относно позоваването на касатора на мотивите на решение по адм. дело № 8344/2020г. на ВАС - Осмо отделение, настоящият съдебен състав счита, че е неотносимо към настоящия спор, защото в него е обсъждана законосъобразността на АУПДВ, който е издаден по реда на ДОПК, докато в настоящото производство предмет на разглеждане е РФК, постановено по реда на друг приложим специален закон. С касационната жалба е релевирано и твърдение, че в мотивите и в диспозитива на обжалваното решение решаващият състав на АС - Благоевград не се е произнесъл по оплакването, че с процесното РФК "е отнесено и задължението" по предходно РФК относно главница, възлизаща на 53 560. 50 лв. и 163,66 лв. - лихви. Така формулирано твърдението на касатора няма характер на касационно основание, защото ако оспорващото дружество е считало, че липсва произнасяне по визирания въпрос, е следвало да поиска допълване на решението на първостепенния съд в законния срок, което обаче не е направено. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 евро. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,