Определение № 8679 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7893/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Р. Б. С. от гр. София, чрез адвокат Н. Груев срещу определение № 28793/16.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8673/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което съдът е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0304-000274/05.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Бургас, РУ - Несебър. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и не е извършил съпоставка между защитимия обществен интерес с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт и засягането на основните права на жалбоподателя чрез вредите, които му нанася това изпълнение. Предварителното изпълнение на наложената по реда на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка водело до фактическо ограничаване на правото му на труд, с оглед доказателствата, че същият е водач на лек таксиметров автомобил. С наложената мярка, предвид допуснатото по силата на закона предварително изпълнение не можел да упражнява тази професия, съответно това би го лишило и от получаване на доходи и осигуряване на средства за издръжка. Първоинстанционният съд не направил и правилна преценка на вероятната основателност на жалбата срещу наложената ПАМ, доколкото това също има значение в производството по оспорване предварителното изпълнение на един административен акт, ако са налице основателни съмнения относно наличието на нарушение по ЗДвП, което от своя страна води до налагането на такава мярка. В тази насока касаторът счита, че съдебният състав е следвало да цени представеното пред него доказателство - независимо лабораторно изследване, от резултатите на което не се установявало наличие на наркотични вещества в кръвта на Р. С.. Така първоинстанционният съд достигнал до неправилния правен извод относно липсата на значителни и трудно поправими вреди и отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на наложената на Р. С. принудителна административна мярка по Закон за движение по пътищата. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът по спора не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Р. Б. С. от гр. София чрез пълномощник адв. Н. Груев от АК - София против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000274/05.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Бургас, РУ - Несебър. Със заповедта на Р. С., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП – управление на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества, на основание чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП била наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С жалбата оспорващият е поискал и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение № 28793/16.07.2026 г., за да отхвърли искането, съдебен състав на Административен съд – София-град приема, че не са налице основанията по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Правните му изводи за неоснователност на искането за спиране са изведени след анализ на разпоредбите на чл. 172, ал.1 и ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложени са съображения, че релевираните твърдения за затруднения при упражняване на трудовата дейност на С. като водач на таксиметров автомобил не са безспорни от доказателствата, представени от оспорващия, тъй като представеното удостоверение не доказвало, че той действително упражнява тази дейност и че тя е единственият източник на доходи. Не приел и за относимо към искането за спиране извършеното от С. собствено изследване за наркотични вещества в частна лаборатория. Според съда приложените доказателства не обосновавали извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди и да надделяват над охранявания държавен и обществен интерес посредством допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. С такива мотиви е приел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000274/05.07.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР - Бургас, РУ - Несебър е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност като шофьор не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Това, че на Р. С. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ и след отнемането на СУМПС е лишен от възможността на упражнява професията си и да реализира доходи не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност на голяма част от нарушенията на Закона за движение по пътищата и ПП на същия, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по този закон, да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. В случая, дори и да се приеме, че на С. би била причинена вреда от невъзможността да извършва трудова дейност, да управлява автомобил като таксиметров шофьор, не е нито значителна, нито трудно поправима. Фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС, както и свързаната с това отнемане загуба на трудови доходи, ако такива се реализират чрез упражняване на тази професия, безспорно засягат неблагоприятно правната му сфера, но сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод, че е налице такава значителна или трудно поправима вреда, която да надделява над обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение на мярката. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. В проведеното съдебно производство, както пред първата инстанция, така и пред касационната такава, С. не доказва, че конкретните вреди, които търпи от предварителното изпълнение надделяват над защитимия обществен интерес. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата, касационната инстанция приема, че към настоящия момент липсват обстоятелства, които да водят към извода за незаконосъобразност на разглежданата мярка. Дали проведените изследвания са относими към въпроса за вероятната основателност на жалбата, следва да се преценява от първоинстанционния съд, като се съобрази, че кръвната проба не е дадена реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а е изготвена в последващ извършената проверка момент. Предвид гореизложеното, правилен е изводът в проверяваното определение, че всички твърдени факти не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС. При липсата на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил направеното в тази насока искане. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд