Определение № 454 от 10.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 429/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. З. Т. от С. против определение от 19.04.2011 г. по в.гр.д. № 326/2009 г. на Сливенски ОС, с което частният жалбоподател, на основание чл.78,ал.7 ГПК, е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ-С. сумата 150 лв., представляваща изплатено адв.възнаграждение за правна помощ. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Тъй като искът на лицето, получило правна помощ, е отхвърлен изцяло, затова правилно е приложена разпоредбата на чл.78,ал.7,изр.2 ГПК. Ирелевантен е единственият довод на частният жалбоподател, че никога не бил уведомяван, че осигурената му правна помощ трябвало да се заплати. В случая, вече става дума за отговорност за разноски, която се понася в зависимост от изхода на делото. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.