Определение № 473 от 06.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 382/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по касационната частна жалба на Р. Н. С. – К. от [населено място] срещу разпореждане от 08.07. 2012г по гр.д № 496//1993г на Софийски районен съд, с което на основание чл. 306 ал.2 ГПК е върната нейна молба за отмяна на влязло в сила решение, поради неизпълнение на указанието да се представи точно и мотивирано изложение. Поддържа се оплакване за незаконосъобразност, по молбата е наведено основанието на чл. 303 ал.1 т.5 ГПК и по неговото наличие, предвид изложените в молбата за нарушения при решаване на делото, следва да се произнесе Върховен касационен съд Върховен касационен съд ІІІ г.о намира частната жалба за основателна. В обжалваното разпореждане е прието ,че мотивирането на молбата за отмяна с „редица процесуални пропуски и нарушения” не съставлява точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна ,което обуславя нейното връщане. На молителката са били дадени указания по реда на 306 ал.1 ГПК, в изпълнение на които и в срок е постъпило уточнение ,че основанието за отмяна е по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. По отношение на неговата мотивираност, страната се е позовала на първоначалното съдържание на молбата си, в която пространно са коментирани различни процесуалните действия на съдилищата, с оплаквания за неправилност. Разпореждането е неправилно ,тъй като преценката за мотивираност на изложението по молбата за отмяна следва да бъде извършено от Върховен касационен съд. При положение ,че страната е посочила основание за отмяна по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, сезираният Върховен касационен съд следва да прецени доколко изтъкваните конкретно действия или бездействия на съдилищата в хода на делото или при неговото решаване, се обемат от цитираната хипотеза. Неправилно Софийски районен съд се е позовал на чл. 306 ал.2 ГПК, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд, сътав на ІІІ г.о,