Решение № 11981 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2015 г.

Решение № 11981 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5546/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелин Иванов Вълчанов, от гр. Варна, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 590/16.03.2015 г. по адм. д. № 3611/2014 г. на Административен съд Варна. Счита решението в обжалваната му част за материално и процесуално незаконосъобразно. Претендира от съда отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С ревизионен акт № 031401477/29.07.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 626/24.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, на касатора на основание чл. 122 ДОПК са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. в общ размер от 32069, 48 лв и лихви в общ размер от 21 948, 73 лв. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 031401477/29.07.2014 г. на органа по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 626/24.10.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП както следва: за 2007 - за данъка над 28 484,88 лв и лихви над 19 937,40 лв и за 2009 - за данъка над 160. 00 лв. и лихвите над 69,76 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Предмет на обжалване е посоченото решение в отхвърлителната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: По банковите сметки на ревизираното лице са постъпвали суми, за които следва да бъде установено на какво основание лицата, предоставили сумите, са направили това и могат ли постъпилите суми да се квалифицират като облагаеми доходи. В този смисъл съдът е приел за правилен извода на органите по приходите, че договорите за заем и разписките към тях са съставени за целите на ревизионното производство и не следва да бъдат ценени като доказателства за предоставени заеми. Според съда лицата, предоставили заемите и жалбоподателя, са свързани по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" ДР на ДОПК лица, тъй като са работели заедно в една еднолична фирма, поради което между тях могат да се уговорят условия, различни от обичайните. Признат от съда е само заем, предоставен от едно от тези лица в размер на 11 200 лв. Според съда, правилно органите по приходите са приели, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин връщането на сумите. От представените договори за кредит кредитополучател е търговското дружество "Чифлика- Каменния двор" ЕООД, а не физическото лице. Същото не е ангажирало доказателства за получени от дружеството суми, а освен това от сумите по кредита са погасявани задължения за дружеството към ЕТ "Мартин 73- Мартин Захариев ". Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на производството доказателства са установени приходи на лицето, представляващи доходи с неустановен, недоказан произход. Тези обстоятелства са приети от органите по приходите като такива по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, и е посочено, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде определена по особения ред. Релевантния момент е правното основание за получаване на тези суми. За тях се твърди, че са заеми, върнати впоследствие /или поне час от тях/, суми, получени по договори за кредит и суми, получени от залагания от хазарт. В нарушение на съдопроизводствените правила доказателствата не са обсъдени в тяхната съвкупност и съотносимост. На първо място, по делото изобщо няма фактически констатации от страна на съда досежно твърденията на ревизираното лице за получени в размер на 36 161, 13 лв. печалби от хазартни игри през 2007 г. В обжалваното решение само са описани тези твърдения, но няма установяване през призмата на чл. 13, ал. 1, т. 20 ЗДДФЛ получени ли са такива суми, приети ли са или не от органите по приходите за получени на това основание или не и защо. При наличието и на извършена насрещна проверка в дружеството за игри не ставя ясно какво се приема както от органите по приходите, така и от съда досежно тези обстоятелства. При липсата на тези фактически констатации съдът не може да провери материалната законосъобразност на решението в тази част досежно извода за получени доходи без основание. По отношение на договорите за заем и разписките за върнати суми съдът изобщо не е обсъдил свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, които сочат на дадени в заем и върнати суми. Обстоятелството, че са свързани с жалбоподателя лица, не опровергава възможността за даване на заеми и връщането на такива. Сумите са превеждани преди назначаването на ревизията, по банков път, поради което настоящата инстанция не споделя единствения в таза насока аргумент на решаващия съд, че договорите за заем и разписките към тях са съставени за целите на ревизията. Съдът е следвало да обсъди свидетелските показания в цялост, да отграничи кои суми от кои лица приема или не за дадени в заем, кога, както и кога са върнати, както и да изложи мотиви за това. В нарушение на съдопроизводствените правила тези доказателства не са обсъдени в мотивите. На последно място, не се подкрепя от доказателствата по делото фактическата констатация на съда, че всички суми по отпуснатите кредити са за погасяване на задължения на дружеството към ЕТ "Мартин 73 - Мартин Захариев ". От представените договори за кредит е видно, че кредитополучателят "Чифлика- Каменния двор" ЕООД се задължава с част от кредита да погаси задължения на ЕТ "Мартин 73- Мартин Захариев ", но не и свои задължения към ЕТ "Мартин 73- Мартин Захариев ". Обстоятелството пък, че кредитът е отпуснат на дружеството, а не на физическото лице, не сочи на безспорна невъзможност за физическото лице да усвоява и тегли сумите, преведени на дружеството по кредита. Жалбоподателят и съпругата му са солидарни с дружеството "Чифлика- Каменния двор" ЕООД длъжници по двата договора за кредит. Жалбоподателят е същевременно собственик, представляващ и управляващ дружеството "Чифлика- Каменния двор" ЕООД, и именно той е лицето, което може да се разпорежда със сумите по кредита, постъпили по смета на дружеството. От приложената разпечатка се установява, че жалбоподателят като физическо лице е правил погасителни вноски по кредитите. Поради това неизяснен е останал въпросът какви суми са усвоени от жалбоподателя по двата приложени договора за кредит. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални норми- необсъждане на всички доказателства по делото и неустановяване на всички релевантни за спора факти, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Това налага отмяна на решението в обжалваната му част и връщане за ново разглеждане от инстанцията по същество. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,