Определение № 50002 от 07.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3173/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 50023/07.01.2025 г. на Х. А. Я., чрез процесуалния представител адв. В. В., съдържаща искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 50041/06.12.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане на такива, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата – Ш. А. Я. не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молба намира следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество молбата е основателна. Производството по гр. д. № 3173/2021 г. е образувано по касационна жалба на Ш. А. Я. против решение № 51/08.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 28/2021 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първостепенния съд за уважаване на предявения от Х. А. Я. против Ш. А. Я. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.2005 г. до окончателното изплащане, поради погасяване на вземането по давност. С определение № 63/15.02.2022 г., по настоящото дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, а с определение № 50109/09.05.2023 г. го е възобновил. Касационният съд за втори път е констатирал, че са налице предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл. 292 ГПК, поради което с определение № 50138/26.05.2023 г. е спрял същото до приключване на тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 04.07.2024 г., поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК, съдът с определение № 50014/04.10.2024 г. е възобновил производството по делото. Със същото определение съдът е допуснал до касационно обжалване решение № 51/08.04.2021 г. по в. гр. д. № 28/2021 г. на Разградския окръжен съд и е дал указания на касатора за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата по същество. Съдът е констатирал, че не са изпълнени дадените от него указания в указания срок и поради това с определение № 50041/06.12.2024 г. е прекратил производството по делото. В отговора си на касационната жалба, ответникът по нея – ищецът Х. А. Я., своевременно е поискал на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител адв. В. В., по което искане липсва произнасяне в определение № 50041/06.12.2024 г. по настоящото дело. С отговора е представен и договор за правни услуги, сключен между адв. В. В. и Х. А. Я., в който е уговорено, че адвокатската помощ се оказва безплатно на ответника по касационната жалба, като материално затруднено лице, на основание чл. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При това положение, с оглед изхода на правния спор и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК, касаторът дължи и следва да бъде осъден, чрез допълване по реда на чл. 248 ГПК на определение № 50041/06.12.2024 г., да заплати на процесуалния пълномощник на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ. При съобразяване на обжалваемия интерес пред настоящата инстанция, както и действителната правна и фактическа сложност на делото и положените усилия от процесуалния представител на ищеца адв. В. В. – при изготвяне и подаване на отговора на касационната жалба, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на този адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство пред ВКС в размер на сумата от 682 лв. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта му за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО