Решение № 437 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на С. П. Л. от гр. Л., против определението с № 112 от 28.07.2009 год. по гр. д. № 619/2009 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на решение № 167 от 26.02.2009 год. по гр. д. № 4731/2007 год. на ВКС, ІІ г. о., по реда на чл. 303 и сл. ГПК, като процесуално недопустима. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, представляващо наличие на ново писмено доказателство, и това е самото решение, чиято отмяна е поискана. Поддържа и оплаквания по същество на спора, приключил със същото решение, като моли определението да бъде отменено и се допусне до разглеждане подадената молба за отмяна. Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея. Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, същата е в срока по чл. 275 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: За да остави без разглеждане подадената против решението на ВКС от 26.02.2009 год. по гр. д. № 4731/2007 год. молба за отмяна, тричленният състав на ВКС, ІІ г. о. в обжалваното определение при проверката на допустимостта й, съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, е приел, че същата не съдържа нито едно от конкретните фактически основания, установени в нормата на чл. 303 ГПК. Изложени са основания, представляващи касационни оплаквания за допуснати от касационния съд процесуални нарушения, които не могат да се обсъждат в отменителното производство. По-нататъшен правораздавателен контрол относно правилността на касационното решение законът не предвижда и с оглед липсата на посочени основания за отмяна по реда на извънредния извънинстанционен контрол, то и молбата за отмяна е процесуално недопустима. Изводът в обжалваното определение се споделя и от настоящия тричленен състав на ВКС, поради което и същото следва да се остави в сила. Правилно предходният състав е приел, че в подадената молба не са посочени основания за исканата отмяна, съгласно чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което и отменително производство не може да се допусне. Изложените в нея доводи представляват касационни оплаквания за неправилност на решението, за разглеждането на които е изчерпан инстанционният контрол, с постановяване на решението на ВКС. Извънредното производство за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК изисква наличие на някое от посочените в закона основания за отмяна, каквито не са изложени в подадената молба. Поради това и правилно съдът в обжалваното определение е приел същата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Соченото в частната жалба като основание за отмяна – самото решение, чиято отмяна се иска, освен, че не е такова, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не представлява и основание по същество на настоящата жалба, което да обуслови различен извод. Такива не представляват и отново поддържаните оплаквания за неправилността на решението на касационната инстанция, чиято отмяна се иска. Постановеното от предходния тричленен състав определение, като правилно постановен съдебен акт, следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.