Определение № 462 от 14.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4204/2018 г.

Производството е по реда на 309 ал.1 ГПК във вр. чл.282 ал.2 т.1от ГПК. Образувано е в частно гражданско производство по постъпила молба №8696/10.10.2018г на Б. Х. М. и Т. И. М., за разглеждане на същата в отделно производсдтво ,тъй като в Софийски градски съд понастоящем се администрира постъпила молба (жалба- възражение за нищожност) на Б. Х. М. и Т. И. М. с вх.№ 100295/23.07.2018г, уточнена от тях като като молба за отмяна на влязло в сила определение С разпореждане №36207/01.11.2018г са били дадени укания за уточняване дали искането е за отмяна по реда на чл.307ГПК на определение № 8718/04.06.2010г на СГС Направено е искане за „спиране на изпълнителния лист и действията на ЧСИ”, във връзка с основанието на чл. 309 ал.1 ГПК и чл.282, ал.2 т.1 ГПК ( допълнително с молба № 9022/19.10.2018г ) С разпореждане №169 от 14.12.2018г настоящият съд е указал за задължителните изисквания на закона - задължението на молителите съгласно чл.309 ал.1 ГПК и чл. 282, ал.1 т.1 ГПК да внесат по нарочната сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 70 000 лева. Указано им е ,че в случая настоящия съд няма компетентност да ги освобождава от това задължение независимо от материалното им, или здравословно състояние и доходите, като чл.83,ал.2 ГПК е неприложим. Постъпила е молба от Б. Х. М. и Т. И. М. чрез пълномощника им адв Н. Г., с която се заявява,че двете са в невъзможностда внесат така определената гаранция ,по финансови причини.Молбата е съдът да администрира делото при тези обстоятелства. Съобщенията до страните с указанията не са върнати като връчени, но предвид изявлението им чрез пълномощник, което е недвусмислено че няма да внесат посоченото обезпечение ,в настоящето производство следва да бъде съобразено ,че изискванията на закона за спиране по реда на чл. 309 ал.1 ГПК не са налице и молбата следва да се остави без уважение. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.