Определение № 139 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4180/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С определение № 363/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 4180/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2019 г. по гр. д. № 115/2019 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. С молба с вх. № 5625/14.07.2020 г. по делото Б. П. Т. и М. М. Т. са поискали да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като им се присъдят сторените в касационната инстанция разноски на основание чл. 78 ГПК в размер на 1 872 лева, представляващи заплатени в брой разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата – П. К. К. и Б. Ц. К., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира по молбата следното: Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С определение № 363/06.07.2020 г., постановено по гр. д. № 4180/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 11.07.2019 г. по възз. гр. д. № 115/2019 г. по описа на ОС – Монтана, с което е потвърдено решение от 07.03.2019 г. по гр. д. № 3634/2017 г. по описа на РС – Монтана, с което е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, предявен от П. К. К. и Б. Ц. К. против Б. П. Т. и М. М. Т. за установяване, че ищците са собственици и осъждане на ответниците да предадат владението върху недвижим имот – новообразуван поземлен имот № *, м. Б., землището на [населено място], с площ 600 кв. м., заедно с построената в имота сграда с площ 28,5 кв. м. /подробно описани/. Ответниците по касационната жалба Б. П. Т. и М. М. Т. имат право на разноски за настоящата инстанция, тъй като са направили своевременно искане за присъждането им с постъпилия по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на касационната жалба. Към него като доказателства са приложени договор за правна защита и съдействие № 0085965/2019 г. и списък по чл. 80 ГПК. От представения договор се установява, че на адв. К. Б. са заплатени в брой 1 872 лева за изготвяне на отговор на касационна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция. Съгласно разясненията на т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г., ОСГТК, ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, ако то е в брой, тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай от представените писмени доказателства следва да се приеме, че е доказано плащането на претендираните разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1 872 лева. Ответниците по молбата не са възразили за прекомерност на последното, поради което молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.