Определение № 4278 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3774/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. И., чрез процесуален представител, против определение №576 от 19.02.2025г., постановено по адм.д. №95/2025г. по описа на Административен съд–Велико Търново/АС-Велико Търново/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съображения излага в частната жалба. Моли за отмяната му и връщане делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът в настоящото производство- „Кредирект“ ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи приема, че е допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Велико Търново на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалба на С. Г. И., срещу мълчалив отказ на „Кредирект“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни, постановен по повод на подадено от И. искане до дружеството от 07.01.2025г., и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че към датата на подаване на жалбата на И. до съда не е формиран мълчалив отказ, тъй като срокът за произнасяне не е бил изтекъл. Съдът е счел, че отделно от това в случая органът, компетентен да се произнесе по искането е издал съответен административен акт, който акт поражда съответното действие в правната сфера на жалбоподателката, която при несъгласие с неговото съдържание/правни последици е могла да го оспори отделно по реда на чл.39, ал.1 ЗЗЛД. Определението е правилно като краен резултат. Частният жалбоподател, в качеството му на субект на данни е поискал на осн. чл.15 и чл.20 ОРЗД от „Кредирект“ ЕООД, предоставяне в 14-дневен срок на копие от договор за паричен заем, съдържащ лични данни на С. Г. И.. Не се спори по делото, че искането е изпратено на 07.01.2025г. по пощата, и същото е получено от „Кредирект“ ЕООД на 10.01.2025г., когато за дружеството, в качеството му на администратор на лични данни по см. на чл.4, т.7 ОРЗД е възникнало задължение да предостави на молителя на осн. чл.15, т.3 от Регламента исканата информация- копие на личните данни, обработвани от администратора на лични данни в сроковете и при условията на чл.12, т.3 ОРЗД, които срокове са определени на един месец, а при необходимост два месеца от получаване на искането. Жалбата срещу мълчалив отказ е подадена от И. до АС-Велико Търново на 05.02.2025г., т.е преди да е изтекъл едномесечния срок за предоставяне по чл.12, т.3 ОРЗД, поради което към този момент не е бил налице завения за оспорване мълчалив отказ. Това налага извод за липса годен за оспорване административен акт индивидуализиран в жалбата, която само на това основание е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, както правило е сторил първостепенния съд. Не се кредитират доводите в частната жалба. Пред първоинстанционния съд предмет на оспорване е мълчалив отказ, изрично заявен в жалбата до съда, а това означава, че АС-Велико Търново е дължал произнасяне само по спорния предмет, независимо че до С. И. по искането от 07.01.2025г. е изпратен писмен отговор с изх.№000045/07.02.2025г. от длъжностното лице по защита на данните при „Кредирект“ ЕООД, каквото произнасяне в случая е сторено от АС-Велико Търново. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение като законосъобразно трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на „Кредирект“ ЕООД на осн. чл.143, ал.3 АПК се присъждат разноски по делото за настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение