Определение № 31 от 04.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2777/2023 г.

ВКСIV гражданско отделение04.01.2024 г.докладчик Борис Илиев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. В. В. за изменение на определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 2509/ 12.09.2023 г. по гр.д.№ 2777/ 2023 г. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 2509/ 12.09.2023 г., в сила от датата на постановяването му, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 502753/ 31.05.2023 г. на Г. В. В. за отмяна на влязлото в сила определение № 4069/ 06.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 2083/ 2022 г. на Плевенски районен съд и Г. В. В. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ 100 лв юрисконсултско възнаграждение. В подадената срещу това определение частна жалба вх.№ 12245/ 06.10.2023 г. от Г. В. се съдържа искане за изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Молителят твърди, че ответната страна е защитавана от юрисконсулт, който получава трудово възнаграждение и затова съдът не е следвало да присъжда юрисконсултско възнаграждение. Счита, че присъждането на такова е забранено и от разпоредбата на чл.10 ЗОДОВ. Затова моли постановеното по делото определение да бъде отменено в частта за разноските. Ответникът ГДИН не е взел становище по тези доводи на молителя. Съдът намира искането за допустимо, но разгледано по същество – за неоснователно. Съгласно чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, а съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая производството по делото е прекратено, ответникът ГДИН е бил защитаван от юрисконсулт, който е депозирал отговор срещу молбата за отмяна и е формулирал в него искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Няма основание ответникът да бъде освободен от задължението да го плати. Производството не е по ЗОДОВ и разпоредбата на чл.10 от този закон не е приложима, а освен това ал.4 на тази разпоредба също предвижда, че съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение в полза на юридическите лица, които са били защитавани от юрисконсулт. По изложените съображения съдът

Цитирани разпоредби

5